Стихотворения и поеми

Тъй като горе в Небето все спорят

и ангели търсят единствена само

сред всички горящи думи за обич,

няма по-радостен повик от мама.

И аз затова те нарекох така

с най-чистия звук, и най-милия.

Остави душата ти в мене Смъртта,

когато отведе Вирджиния.

Майка си, своята майка, не помня.

Рано е тръгнала тя, ала ти,

майка на тази, която е спомен,

носиш по-вечен от спомени миг.

Както душата на мойта жена

живия дъх да смени не успя.