Стихотворения и поеми

Най-щастливият ден, най-щастливият час

сърцето ми тъжно познава.

Най-смелата мечта за гордост и за власт

усещам, се стопява.

За власт говорех аз и мислех за властта,

така изчезнаха незрими

далечните видения на младостта.

О, нека да отминат!

И гордостта! Какво ме свързва с нея?

Друг навярно ще е наследил

злобата, която днес над мен се лее.

Моят дух се примири.

Най-щастливият ден, най-щастливият час

очите отново ще видят —

най-ярката гледка на гордост и власт,

която са виждали.

Ала нима не е надеждата за тях

последвана от болка нова,

защото чувствах, че в най-яркия им час

не бих живял отново.

Ах, тъмен примес имаха тези крила.

Разбрах същността им тогава —

могат да убият с размаха си душа,

която ги познава.