Стихотворения и поеми

Дух Небето обитава

с лютня във сърцето.

Израфел познават

щом струни прозвъняват

в ефирния свят. Ах, тогава

глас звездния химн подчинява

с музика светла.

Трепери от страст

нежна луната

с целия блясък,

с негова власт.

Върху небесната шатра

седем Плеяди угасват,

с мълния ясна

чудо очакват.

И споделят тъй звездите

с другите, които спират,

как огненият ритъм

е жив и непривичен.

О, навярно свирят

в сърцето му открито

струните на лира.

Грее мъдра мисълта

и любовта е тиха.

Отразяват светлина

като в призрачен Едем

на хуриите очите

и в лъчите се кълнем.

Израфел, ти не сгреши,

че всеки химн безстрастен

с презрение обви.

Венецът днес принадлежи

на мъдростта прекрасна

и вечния ти стих!

В небесния екстаз

дъха ти съчетава

любов, омраза и тъга,

сред звуци от жарава

звездите онемяват

в свободния ти дом, но тук

е свят на сладост и сълзи.

Цветя са си цветята ни. Дори

и сянката от прелестния звук

за нас е само слънчев миг.

Да бях приет

в това Небе,

ти да слезеш долу,

не би могъл да създадеш

химн на смъртен порив,

но прозвъни ли моето сърце,

ще коленичат горе.