С ярки доспехи,
с песен в сърцето,
сред блясък, прохлада,
доблестен рицар
дълго се скитал
и търсел Елдорадо.
Тъй той остарял,
следа не съзрял
сред сенки и прохлада
парченце дори
от тия земи
на име Елдорадо.
Додето съвсем
без дъх, изтощен,
видял как сянка пада:
„О, в много земи
биле си, кажи
къде е Елдорадо?“
„По светлия склон
на лунния дом,
където сянката пада,
надолу върви,
при мъртвите спри,
щом търсиш Елдорадо!“