Стихотворения и поеми

Прекрасен остров! От най-прекрасните цветя

най-нежното сред имената носиш.

Колко спомени от миговете светлина

на съзерцание докосваш.

Къде е леността безгрижна,

надеждите кой в гробница превърна,

къде е Тя, която повече не вижда

невинната зеленина на хълма.

Никога! Уви, магическият шепот

променя всичко, щом и хубостта

земята взе и няма да я видя вече,

но още имам бряг с усмихнати цветя,

остров с хиацинти! Пурпура на Занте!

„Izola d’oro! Fior di Levante!“