Стихотворения и поеми

Душата ти ще е сама

на гробницата в мисълта

и няма никой да реши

с теб тайната да сподели.

Стой тихо в тази самота

сред покоя тъй измамен,

защото мъртвите в смъртта

те покриват с було хладно.

Беше жив — пред теб стояха.

С тях си отсега нататък.

Черен мрак ще бъде скоро,

няма да поглеждат долу

звезди от ясния си храм,

за смъртните — надежда. Там

в червени сфери ще гори

умората ти и дори

те ще запалят треска в теб,

за чийто огън няма лек.

Мислите ще те последват,

сенките не ще изчезнат

и няма да се разделят

с тревата капките роса.

Дъх божествен се смирява

и мъглата горе става

все по-плътна, непрогледна,

като знак и символ сведен

над дърветата извайва

тайнството на всички тайнства.