Стихотворения и поеми

Пръстен на ръката,

на челото ми венец.

Блясъкът познат е —

сред сатен и злато

в нозете ми — земята.

Аз съм щастлива днес.

Господарят пожела

да откупи мойта чест.

Ах, на другия гласа

чувам, ала на война

бе в онази долина,

и тъй щастлив е днес.

Да говори продължава,

а челото ми е лед.

Мен целуват пред олтара

устните на господаря

и пред него промълвявам:

„Аз съм щастлива днес!“

Звън в думите. И даден

е брачният обет.

Макар и да е хладен,

в мен знакът е оставен

и белегът доказва,

че съм щастлива днес.

Ах, дано да ме остави

сънят без друга вест,

че душата ми е рана,

нещо лошо ще направи

и духът му изоставен

ще е нещастен днес.