Стихотворения и поеми

Мечтанието мое спи

с криле, прибрани в шепот тих,

шумят зелените листа

край езерото сред мъгла,

където папагалът бе

птицата, добре позната,

от него буквите приех,

думите си произнасях

унесен в дивите гори —

дете с разбиращи очи.

Но вечните години на Кондора

разтърсиха там Небесата,

преминаха край мене с трясък

и нямах време за умора

в Небе с непостоянен блясък.

Ала, щом с тихички крила

безделието долети

отново с лира и със стих,

ах, забранени досега,

сърцето е престъпник скрит,

додето в струните трепти.