Стихотворения и поеми

Хелън, хубостта ти е за мен

като никейски древен кораб,

който сред уханното море

към бреговете родни води

скитник бледен от умора.

О, колко трябваше да страдам,

у дома за да ме върнеш ти

с коси от хиацинт, Наяда,

към блясъка велик на Рим

и мраморната слава на Елада.

В нишата на светлия прозорец

като статуя стоиш така

с ахатовата лампа във ръка,

Психея от пространства горе

наричани Света земя.