Стихотворения и поеми

Слава богу, че кризата

вече премина.

След дългата битка

в покоя изстинал

страстта за живот

е мъчително минало.

Тъжно е, знам.

Нямам повече сили

и мускули нямам,

с които да движа

вкамененото тяло

по моста подвижен.

И почивам в леглото

спокоен и сдържан.

Всеки, който погледне,

ме мисли за мъртъв.

В мен взре ли се някой,

ме мисли за мъртъв.

Стонът тъй плътен,

плачът им безпътен

стихват сега

пред страшния тътен

в сърцето, ах, страшния,

страшния тътен.

С отвратителен привкус

и трескава болка

в синкав пламък гореше

стипчивият мозък,

страстта за живот

в безумния мозък.

От всички мъчения

най-много болеше,

когато на кръстните

мъки обречен,

реката от нефт

и водите й грешни

жестоката жажда

с тъмни капчици срещна.

Реката, която

с песничка тръгва

от изворче точно

под самата повърхност,

недалеч в пещера

под самата повърхност.

Нека никой не пита

неразумно защо

тъй тъмна е стаята

с много тясно легло.

Всяко живо чело

сън в подобно легло

ще докосне пред пътя

във такова легло.

Духът на Тантал,

обладал мойто тяло,

почива във мир

сред мирис прощален

на мирта и рози —

запомнен, забравен.

Додето лежи,

го докосва по-чуден,

свещен аромат

от две теменуги,

на розмарин цвят

и жал с теменуги,

аромата неясен

на две теменуги.

Щастлив се потапям

сред меката пяна.

В съня ми се сбъдва

красотата на Ани.

И потъвам дълбоко

в косите на Ани.

Целуваше тя

и ме галеше леко,

а после заспивах

на бяла пътека.

Между хълмове бели —

небесна пътека.

Светлината си тръгна,

но ме скри в топлина

и невинните ангели

като щит призова.

Тя кралица на ангели

за мен призова.

Аз почивам в леглото

спокоен и сдържан.

Познал любовта й,

ме мислят за мъртъв.

И лежа много тихо,

спокоен и сдържан.

Любовта й щом видят,

ме мислят за мъртъв.

В мен взре ли се някой,

ме мисли за мъртъв.

Но сърцето от всички

звездни измами

най-щедро сега

проблясва със Ани.

Блести с любовта

на моята Ани.

Паметта за света

в очите на Ани.