Стихотворения и поеми

На лятото в средата,

точно в полунощ,

бледнееха звездите

пред яркия разкош

на хладната луна,

владетелка в Небето

сред своите слуги

с пътека през морето.

За миг ме погледна

с усмивчица ледна —

прекалено бе хладна за мен

и облаче бяло

я скри с покривало,

а аз се обърнах смирен

към звездицата вечна

със слава далечна

от нейната гордост пленен.

За сърцето ми тленно

тази гордост неземна

в Небесата на ясната нощ

бе дори по-прекрасна

с далечния блясък

от студения лунен разкош.