Стихотворения и поеми

Живях сред жал

и свят от печал,

душата ми — мъртва вода,

додето Юлали красива не стана моя жена,

додето Юлали златокосата стана моя жена.

Без светлина

звездите в нощта

са пред очите й чисти.

Не може мъглата

да извае от блясък

капки пурпурен бисер в косите,

Юлали със нейната най-непокорна къдрица,

Юлали с най-безгрижната малка къдрица.

Няма следа

от болка сега

в душите ни заедно слети.

Целия ден

свети над мен

Астарта в небето,

щом гледа Юлали към нейния лъч виолетов,

щом вечно Юлали я гледа със взор виолетов.