Стихотворения и поеми

Непостоянен прилив

на гордост непростима,

сън наяве може би

бе животът ми преди.

И този сън изпълних

с видения отвъдни,

непознати досега

за очите и духа.

Аз ги оставях да летят

по непонятния си път,

за да не бъде земна

представата нетленна.

Със заклинания успях

представата си да следя,

но безгрижието ясно

след надеждата угасна,

въздъхна и отмина

и леността тъй зрима.

Не страдам, ала ги уби

мисълта, която ги роди.