На реката

Сияен ручей. Пътят ти лъчист —

скитаща в кристал стихия —

е на водите символ чист.

Хубостта — сърце нескрито

с тайната на твоя ритъм —

дъщерята на Алберто крие.

Вълните щом погледне той

да тръпнат и се гонят,

защо сияещият зной

на нея му напомня?

Ах, сърцето — ручей ласкав —

нежно в себе си я скри.

Тръпнещо сърце от блясък

в търсещите й очи.

Загрузка...