Сияен ручей. Пътят ти лъчист —
скитаща в кристал стихия —
е на водите символ чист.
Хубостта — сърце нескрито
с тайната на твоя ритъм —
дъщерята на Алберто крие.
Вълните щом погледне той
да тръпнат и се гонят,
защо сияещият зной
на нея му напомня?
Ах, сърцето — ручей ласкав —
нежно в себе си я скри.
Тръпнещо сърце от блясък
в търсещите й очи.