Стихотворения и поеми

По път самотен и мъглив,

където ангелите зли

обитават, над света

бди от черен трон Нощта.

На Туле северния кръг

достигнах, и видях отвъд

земи надменни над предела

без пространство и без време.

Бездънни долини, реки,

дървета, бездни, пещери

там никой няма да открие,

защото капчици ги крият.

Потъват горди върхове

в моретата без брегове

и летят вълни нагоре

към небе от кървав огън.

Разстилат тихи езера

водите си като смъртта,

студени от снега сред тях

на лилии, които спят.

И край тези езера,

единствени като смъртта,

студени от снега сред тях,

на лилии, които спят,

край хребетите, край реката,

чийто шум е вечен сякаш,

край блато в сивите гори

с тритони, жаби и змии,

край извори, потоци мрачни,

където призраци проплакват

и всеки ъгъл нечестив

е част от ада тих и див,

където спомени откриваш

като в огромна какавида

и очертанията под савана

въздишат, ако не останеш,

отдавна формите познати

са дар за Рая и Земята.

За сърце с безумна скръб

истинен е този кът,

за духа, над който пада

сянка, той е Елдорадо.

Ала странника не ще допусне

никога да го почувства

и от живото прозрение

тайнството е защитено.

Тъй Кралят тука повелява —

капакът е затворен здраво

и гледа тъжната душа

през замъглените стъкла.

По път самотен и мъглив,

където ангелите зли

обитават, над света

бди от черен трон Нощта.

На Туле северния кръг

достигнах, и видях отвъд.