Сред виденията в мрак
не ме последва радостта.
Сломен наяве денем бях
от копнеж по светлина.
С лъч към спомена отправен
сънува през деня
този, който осветява
реалните неща.
Сън тих и сън благословен,
сияние и празник,
сподирен от духа смирен
без болка ме опази.
Знам, че в здрача този блясък
едва трепти далечен,
но най-прекрасна е звездата
на истината-вечер.