Стихотворения и поеми

Тиха долина аз знам.

Никой не живее там.

Бяха всички на война.

Пазят нейните цветя

от небесния си замък

звездни ириси и пада

ден във сините треви,

в тях червено слънце спи.

Пожелаеш ли, ще видиш,

че покоят е привиден.

Нищо не е неподвижно,

нищо, въздухът освен —

плът над цветната й тлен.

Не от вятъра пулсират

на водите с хладен прилив

кипарисите в Хебрида.

Вятърът не управлява

на облаците танца бавен

от утрото до мрака равен.

Над теменуги, сред които

човешкият ми поглед скита,

над лилии тела извили

край безименни могили.

Ридаят и уханна жал

редят във бисерна печал.

Ридаят и се стича тя

във вечни капчици роса.