Съществуват неразделими неща.
Природата им двойнствена създава
чрез светлина обвивката и същността.
Тъй те в предмет и сянка се явяват.
Във двойна тишина, море и бряг,
душа и тяло. Ала обитава
молитви тихи и трева горяла
с болезнено познание едно от тях.
Макар че Вечността е негов знак,
съвършена тишина е, без боязън,
дори и злото няма власт над него.
Но щом съдбата странна те беляза
за срещата със сянката му бледа
в самотно царство и без име даже,
помни, че там единствен Бог те пази.