В случай на опасност

56.

Неш натисна копчето на дистанционното и страничната врата на минивана се отвори сама. Той седна по средата зад двете предни седалки и настани крал Чарли в плюшеното му бебешко столче. След кратка борба с презрамките, закопчалките и катарамите седна зад волана, запали и потегли на задна под аплодисментите на едногодишния специалист по ругатните на задната седалка. Националният антитерористичен център се намираше на по-малко от десет километра. Неш имаше време най-много за един-два телефонни разговора. Помисли дали да се обади на Рап и Ридли, но нямаше смисъл да ги тревожи на този етап. Имаха достатъчно грижи. Оставаше само една възможност, Скот Коулман. Обади му се и му продиктува адреса на Джонсън и на строежа, където работеше сега. Коулман знаеше за операцията, затова нямаше нужда от повече обяснения. Обеща, че до час ще знае какво става.

На пропускателния пункт на НАТЦ охраната на шега поиска да види значката на Чарли. Неш се засмя, макар че никак не му беше до шеги. След като се легитимира и Чарли получи временен пропуск, спря на мястото си в подземния паркинг и освободи бебето от презрамките. С чантата за памперси на едното рамо и Чарли на другото се качи с асансьора на шестия етаж и влезе в оперативната зала. Това беше третото посещение на бебето в Националния антитерористичен център, а бе ходило в Ленгли още толкова. Това обикновено ставаше в съботните сутрини, когато Неш искаше да даде на Маги възможност да си поспи.

Щом се приближиха до бюрото й, секретарката се изправи и протегна ръце.

— Ела при леля, Чарли.

Неш й предаде бебето и остави чантата до стола. Погледна телевизионните екрани и попита:

— Нещо ново тази сутрин?

Джесика работеше за Неш от три години. Помагаше и на още двама агенти от Ленгли, прикрепени към НАТЦ.

— Оня хеликоптер на бреговата охрана, който беше свален вчера…

— Да?

— Снощи водолази са открили всичките четирима членове на екипажа. Според предварителния доклад причината за смъртта е удавяне. — Джесика погъделичка Чарли под брадичката. — Тази сутрин отново отишли на оглед и открили седем дупки от куршуми. Четири са поразили двигателите. От ФБР са изпратили отряд да потвърди, но според водолазите става дума за петдесети калибър. Бронебойни.

— И мислят, че е било пратка с наркотици?

— Да, но има един проблем. — Тя посочи над подредените едно до друго бюра. — Алберто от Бюрото по наркотиците казва, че наркотрафикантите рядко стрелят по хеликоптери, а и никога не е чувал да са го правили толкова близо до брега.

Неш се почуди дали в товара не е имало и друго освен наркотици.

— Информирай ме какво са открили от ФБР. — Погледна към ъгловия кабинет и попита: — Господин Вкиснат тук ли е?

— Да — отговори тя и погъделичка Чарли по ръчичката. — Защо не оставиш бебчето при мен?

— Ядосан ли е?

— Повече от обичайно.

— Ще взема Чарли. Мога да го използвам за жив щит. — Той взе бебето и добави: — Още нещо. Обади се в кабинета на директора на „Сидуел“ и разбери кога ще се срещне с жена ми.

Джесика се намръщи:

— Защо да не се обадя на Маги?

— Не… всъщност кажи им, че се обаждаш от нейно име.

— Какво става? — загрижено попита тя.

— Рори ударил някакво момче… сложна история, но накратко, онова разглезено копеленце си го е просило.

Секретарката имаше две момчета. Веднага разбра.

— На територията на училището ли е станало?

— Да.

— И като познавам „Сидуел“, сигурно не допускат абсолютно никакво насилие.

— Точно така. И като познавам жена си, тя ще отиде в училището и ще се подмазва на директора, докато уреди нещата.

— А ти сигурно не си поканен.

— Именно.

— Веднага ще се заема. — Джесика посегна към телефона. — Ще ти кажа какво съм открила.

Неш отиде пред вратата на Харис и почука. Отвътре началникът извика който и да го търси, да се маха. Майк отново почука и се усмихна широко на звучните ругатни, които прогърмяха от другата страна.

Вратата се отвори и отвътре се чу ръмженето на Харис:

— Кой шибан кретен…

Занемя, когато видя усмихнатото бебе пред кабинета си.

— Трябва да поговорим — сериозно каза Неш.

Харис направи крачка назад и му махна да влезе. Щом затвори вратата, поведението му коренно се промени. Потърка ръце и ги протегна към Чарли, който доброволно се остави в прегръдките му. Харис го разцелува по пухкавите бузки.

— О… Шийла ще се побърка от ревност, като разбере, че си се отбил.

Неш се усмихна. Шийла беше жената на Харис и не пропускаше възможност да се порадва на Чарли. Представлението, което Неш и Харис бяха изиграли пред всички в службата в понеделник, беше режисирано. Двамата усилено обменяха информация зад кулисите и Майк смяташе, че ще е най-добре, ако всичките им колеги останат с впечатлението, че Харис е бесен заради статията в „Поуст“, докато в действителност знаеше за операцията от самото й начало.

Харис видя, че Чарли гледа към бюрото му, затова седна на стола си и каза:

— Не позволявам на никого да пипа нещата ми, но ти, приятелче, можеш да си играеш с каквото поискаш. Хайде. — След малко погледна Неш и попита: — Какво е станало. Стоиш, като че ли имаш запек, явно не си започнал добре деня.

— Имам проблем.

— Много ли е сериозен?

— Зависи. — Сви рамене и се умисли.

— Можеш да ми кажеш — подкани го Харис.

— Знам. Просто не съм сигурен дали трябва да те забърквам в тази каша.

— Говорили сме за това.

Чарли издрънка силно със синята чаша с инициалите на ФБР и химикалките в нея.

— Браво — насърчи го Харис и отново се обърна към Неш: — Подкрепям те във всичко. Не смятам да правя нещо противозаконно, но и няма да те предам.

— Трябва много да внимаваш с тази история. Без електронни следи… без документи. Предпочитам да няма и свидетелства за проведени разговори.

— Знам как да работя. Кажи ми какво ти трябва.

Майк се загледа през прозореца. След малко каза:

— Един приятел е изчезнал.

— От добрите или от лошите.

— От добрите.

— От колко време го няма?

— Не знам точно.

— Кога за последно си се свързвал с него? — попита Харис, докато масажираше крачето на Чарли.

— Вчера следобед.

— Не е много отдавна.

Неш въздъхна. Трудно щеше да му обясни защо се тревожи. Затова каза само:

— Предвид на обстоятелствата… е цяла вечност.

Харис кимна:

— Искаш ли да проверя в моргата?

Неш се надяваше да не е такъв случаят, но трябваше да се направи.

— Каза, че имаш приятели в центъра… в Градското управление.

— Познавам доста хора там. Неколцина са ми доста задължени.

— Добре. Само не оставяй следи. Не искам да се разбере, че ти си разпитвал.

— Знам какво да правя. Кажи ми данните. — Харис разтвори широката си длан и добави: — Чарлз, би ли ми дал химикалката?

Чарли погледна устройството за писане, което държеше, и внимателно го постави в ръката на агента. Усмихна се, доволен от постижението си.

Харис го потърка по гърба.

— Умно момче. Прекалено умно, за да стане морски пехотинец. Ти ще отидеш във флота като чичо си Арти. — Взе лист и се обърна към Неш: — Казвай.

На Майк му хрумнаха десетина хапливи забележки за моряците от флота, но премълча. Започна да описва Джонсън:

— Метър и осемдесет. Чернокож, едър.

— На колко години?

— Към трийсетте.

— Нещо друго?

— Има татуировка от военновъздушните сили на левия бицепс.

— Име?

Неш поклати глава.

— Добре. Ще накарам един приятел да провери в моргата за неидентифицирани.

— Благодаря.

Майк вдигна Чарли от бюрото. Ако нещо се беше случило с Джонсън, никога нямаше да си го прости.

— Ти не трябва ли да ходиш на разпит в центъра? — попита Харис.

— Трябва.

— Е, късмет. Не им се давай на ония мухльовци.

Неш спря на вратата и отбеляза:

— Не съм аз, който се нуждае от късмет днес. Вдигнали са мерника на Рап.