В случай на опасност

68.

Пребледняла като платно агентка стоеше пред стаята и се опитваше да не слуша силните, но сподавени викове, които се чуваха отвътре. Майк Неш я беше помолил да чака там.

— За какво? — попита го тя.

— Информация — гласеше краткият му отговор.

Бяха минали пет минути и макар че не й беше жал за арестанта, когото разпитваха, тя се чувстваше малко неловко при мисълта, че шефът й е основната причина за голяма част от писъците и Бог знае още за какво.

Изведнъж вратата се отвори и Неш се появи с лист хартия в ръка.

— Провери тези имена в АЗТ и ми се обади по телефона веднага щом научиш нещо.

АЗТ беше Архив за заподозрени терористи.

— По-бързо — добави Неш, преди да затвори вратата.

От другата страна на голямата маса Абад бин Бааз седеше с ръце зад гърба на един стол; от очите му течаха сълзи, а черната му коса стърчеше във всички посоки.

Рап се опря с длани на масата и каза:

— Абад, уверявам те, че в момента най-мощният компютър на света обработва тези имена и ако не получим резултат… ръката ти ще излезе от ставата.

— Не ви лъжа. Това са истинските им имена. Попитайте ги, ако искате.

— Разбира се, че мога да ги попитам — търпеливо отговори Мич, — но откъде да знам, че не си ми казал някакви измислени имена, с които предварително сте се уговорили да се представят?

— Казвам ви истината. Бяхме само четиримата.

Рап неочаквано го удари зад тила с дланта си. Абад изскимтя като уплашено куче.

— Предупредих те, че за всяка лъжа ще получаваш шамар. Спомни си пак за снощи. Каза, че по време на вечерната молитва си заварил моя човек да тършува в подземието на джамията. Рашид, големият кретен, предложил да го измъчва и ти си се съгласил.

— Да.

— Научили сте, че е от ЦРУ, и Рашид го е убил, завил го в молитвено килимче, напъхал го в багажника, закарал колата на пусто място и я запалил, но ти не си бил там.

— Да! — енергично закима Абад.

— Значи от този момент до момента, когато ви хванахме, ти и малката ти терористична група сте успели да заложите три коли-бомби на различни места в града, да се върнете в джамията и да тръгнете за… — Рап си даде сметка, че не е задал най-логичния въпрос. — Накъде бяхте тръгнали, Абад?

— Към летището.

— Кое?

— В Балтимор.

— Имате ли вече билети?

— Да.

Неш щракна с пръсти и кимна към далечния ъгъл на стаята. Двамата с Рап се отдалечиха и той му прошепна:

— Лъже. От финансовото министерство се обадиха преди двайсет минути. Изгледали са записите от камерите на Петнайсета улица. Всичко е записано. Микробусът на „Федерал Експрес“ е спрял пред „Боби Ван“ в дванайсет и двайсет и девет. Шофьорът е слязъл и се е отдалечил тичешком с пакет в ръка. Двайсет и шест секунди след това микробусът избухнал. Ти беше наредил да следят тия четирима типове. Били са на повече от километър от мястото, в джамията. Не може да са били едновременно на две места. На колко ще се обзаложим, че и при другите два взрива е било така? Това означава, че има замесени поне още трима… може би и повече.

Рап погледна Абад, който ги наблюдаваше уплашено.

— Добре, стига сме си губили времето. — Той се върна при арестанта. — Абад, знаеш ли какво си мисля… за тази примитивна машинка в главата ти? Мисля, че зъбните й колела не могат да се въртят достатъчно бързо, за да изфабрикуват добри лъжи.

От объркания поглед на Абад пролича, че арабинът не разбира мисълта му.

— Искам да кажа — преведе Рап, — че си прекалено глупав, за да организираш такава операция, и на всичкото отгоре не си достатъчно умен, за да измислиш правдоподобни лъжи.

— Не лъжа! — изпищя Абад.

— Кажи имената на другите — спокойно добави Мич.

— Дадох ти всички имена.

— Добре, ето какво ще направим тогава. Ще извадя рамото ти. Вече ти казах, че не е извадено. Само е леко навехнато, което е доказателство, че освен глупак си и страхливец.

— Не лъжа — проплака арабинът.

— Млъкни и ме слушай.

Преди Рап да каже още нещо, на вратата се почука. Неш отиде и я открехна. Без да губи време, Харис предупреди:

— Вече са долу.

И се отдалечи.

Майк отиде при Рап и му прошепна новината. Той отново се обърна към Абад:

— Аз съм си вадил рамо и мога да те уверя, че това е едно от най-болезнените неща, които съм преживявал. Възможно е да повърнеш или да припаднеш, а може би и двете, и ако това стане, с удоволствие ще те гледам как се задушаваш. И така! — изкрещя, като плесна с ръце. — Последен шанс!

— Казах ти всичко.

— Грешен отговор.

Рап натисна главата на Абад върху масата и хвана стегнатите му с белезници китки. Вдигна ги към главата му, докато не чу силно изпукване.

Абад запищя от болка, толкова силно, че Неш се приближи до вратата и я затисна, в случай че някой се опита да влезе.

Рап се наведе на сантиметри от лицето на Абад и каза:

— Мога да ти наместя рамото за две секунди. Трябва само да ми кажеш кой е истинският мозък на операцията.

Арабинът плачеше от болка.

— Мога да направя така, че болката да спре. Само трябва да ми кажеш.

Мич изчака секунди и отново повдигна ръцете му.

Абад някак успя да изпищи още по-силно от миналия път.

— Знам за микробусите от „Федерал Експрес“. Ти ме излъга! — изкрещя Рап.

От носа на Абад течаха сополи, лицето му беше мокро от сълзи. Измънка нещо, но беше абсолютно неразбираемо.

— Кажи името и ще спра болката.

— Карим!

— Карим кой?

Рап отново стисна китките на арабина, в случай че упорства.

— Карим Нур-ад-Дин.

Мич извади ножа от колана си, отвори го и преряза пластмасовите белезници. След като прибра ножа, изправи Абад и го накара да се облегне на стола.

— Не мърдай. Ще стане за секунда.

Хвана го за дясната китка и я дръпна нагоре. Опря длан върху здравото рамо на Абад и рязко дръпна ръката му, при което тя отново се намести.

— Дръж го под око — заръча на Неш. Обърна се пак към Абад: — Ще му кажеш имената на другите. Аз се връщам след пет минути. Ако името, което ми каза, е измислено и не си изпял другите, ще поработим и върху другото рамо.

Рап излезе от стаята, затвори вратата и тичешком се спусна по спираловидното стълбище към оперативния център, за да посрещне посетителите от правосъдното министерство и ФБР.