Вечна любов

22.

Слънцето изгря, а О. прелисти плановете на сградата, които покриваха масата в кухнята на У.

— Ето това исках. Колко време ще е необходимо за строежа?

— Ще стане бързо. Парцелът е насред пустошта, сградата няма да е свързана с комуналната инфраструктура, така че няма да имаме нужда от разрешително за строеж. Обектът ще е петстотин квадратни метра. Няма да ни отнеме много време да вдигнем стените и да направим външната обшивка. Оборудването на складовото помещение за пленниците също няма да е проблем. За душа можем да отклоним близкия поток и да инсталираме помпа, която да осигурява течаща вода. Използваме типови арматурни елементи и съм запазил стандартната дължина на дъските, за да избегнем рязането. Газови генератори ще ни осигуряват ток за електрическите триони и бормашините, а също и за осветление, ако ни е необходимо. Ще ги използваме дългосрочно.

— Дай ми срок в дни.

— С бригада от петима работници ще положим покрива за четиридесет и осем часа. Стига да ги накарам да работят до пълно изтощение и материалите да пристигнат навреме.

— В такъв случай ти давам два дни.

— Ще започна да поръчвам материалите още тази сутрин. Ще имаме нужда и от малък булдозер, един от онези „Торо Динго“ със сменяема кофа. Знам откъде можем да наемем такъв.

— Добре. Всичко звучи прекрасно.

О. се облегна назад, за да опъне ръце. Раздели завесите и надникна навън. Къщата на У. беше като всички други в квартала, където живееха семейства от средната класа, а времето на майките беше посветено изцяло на децата им. В тази част на Колдуел улиците носеха имена като „Борова гора“, „Старите брястове“ и „Дъбрава“, а вечерята се сервираше в шест часа.

Цялата тази семейна идилия караше кожата на О. да настръхва. Искаше му се да подпали къщите. Да изпепели моравите. Да изсече дърветата. Да изравни мястото със земята така, че нищо да не израсте отново. Този силен унищожителен импулс го изненадваше. Нямаше проблеми с разрушаването на чужда собственост, но все пак беше убиец, а не вандал. Не можеше да си обясни защо се вбесява така.

— Трябва ми пикапът ти — говореше У. — Ще наема ремарке. Така ще мога да пренеса гредите и керемидите за покрива на няколко пъти. Няма нужда хората от магазина за строителни материали да знаят къде е сградата.

— А останалото?

— Знам точно какво ни трябва и къде да го намеря.

Чу се електронно пиукане.

— Какво беше това, по дяволите? — попита О.

— Напомняне за проверката в девет часа сутринта. — У. извади „Блекбъри“-то си и започна да натиска бутоните с дебелите си къси пръсти. — Искаш ли да им пратя имейли, че ти ще ръководиш обекта?

— Да. — О. втренчи поглед в У. Лесърът бе член на обществото вече сто седемдесет и пет години. Беше бял като хартия. Спокоен и интелигентен. Не така агресивен като някои други, но твърд и непоколебим. — Ти си истинска придобивка, У.

У. се усмихна и вдигна поглед.

— Знам. И искам да бъда полезен. А, като стана дума за това, кого ще ми дадеш за работата?

— Ще използваме двата елитни отряда.

— Ще изтеглиш всички ни от действие за две нощи?

— И два дни. Ще спим на смени на мястото на строежа.

— Чудесно. — У. сведе поглед към телефона, който продължаваше да държи в ръцете си. — О… по дяволите. Това няма да се хареса на господин Х.

О. присви очи.

— Кое?

— Има съобщение до отрядите Бета. А аз все още съм член, предполагам.

— И?

— Снощи една група е излязла на лов и е попаднала на член на братството в парка. Били са петима, а трима вече са извън строя. Воинът бил в компанията на жена от човешката раса.

— Вампирите понякога правят секс с тях.

— Да. Късметлии са, копелетата.

Мери стоеше, наведена над котлона, и мислеше за това как Рейдж я беше погледнал преди малко. Не можеше да си представи защо предложението й да му приготви закуска беше прието по този начин. Той се държеше така, сякаш му правеше неоценим подарък.

Обърна омлета и отиде до хладилника. Извади торбичка с нарязани плодове и ги изсипа в една купа. Сториха й се недостатъчно, затова наряза отгоре още един банан.

Остави ножа и докосна устните си. Нямаше и намек за сексуалност в целувката, с която я беше дарил зад дивана. Тя беше израз на благодарност. Онази в парка беше по-дълбока, но и тогава той беше също толкова хладен и отдалечен. Страст изпитваше само едната страна — тя.

Дали вампирите правеха секс с представителки на човешката раса? Може би затова се беше отдръпнал. Другата възможност беше това да е някаква игра за надмощие.

Да, но в каква светлина тогава трябваше да разглежда отношението му към сервитьорката от ресторанта? Той я измерваше с поглед не защото искаше да й купува рокля. Очевидно не беше проблем да легне с представител на друг биологичен вид. Просто не се интересуваше от нея.

Приятели. Само приятели.

След като приготви омлета и препече хляба, тя уви една вилица в салфетка, стисна я под мишница и занесе чинията и купата в дневната. Затвори бързо вратата след себе си и се обърна към дивана.

Охо!

Рейдж беше съблякъл ризата си. Беше се облегнал на стената и оглеждаше изгарянията си. На светлината на свещта тя виждаше здравите му рамене, мускулестите му ръце и гърди. И корема му. Кожата му беше златиста, неокосмена.

Като внимаваше да не разсипе храната, Мери остави нещата на пода и седна до него. За да не се втренчва в тялото му, насочи поглед към лицето му. Той гледаше храната, без да помръдне и без да каже нещо.

— Не бях сигурна какво обичаш — каза тя.

Той се обърна с лице към нея, очите му срещнаха нейните. Погледнато фронтално, тялото му беше дори още по-впечатляващо. Раменете му бяха достатъчно широки да изпълнят пространството между дивана и стената. Белегът във формата на звезда над лявата му гръд беше дяволски секси. Приличаше на щампа за запазена марка.

След две-три секунди, през които той бе впил поглед в нея, тя протегна ръка към чинията.

— Ще ти донеса нещо друго…

Ръката му се стрелна и се стегна около китката й. Погали кожата й с палец.

— Ще ми хареса.

— Но ти дори не си опитал…

— Храната е приготвена от теб. Това ми е достатъчно. — Извади вилицата от салфетката и мускулите му потрепнаха дори от това леко движение. — Мери?

— Да?

— Сега аз ще те нахраня. — Докато произнасяше думите, стомахът му нададе вой.

— Няма нужда. Ще донеса нещо и за себе си… Защо се мръщиш така?

Той потърка веждите си — като че ли искаше да изглади изражението си.

— Съжалявам. Не можеш да знаеш.

— Какво?

— В моя свят, когато мъж предложи да нахрани жена от ръката си, й показва уважението си. И… привързаността си.

— Но ти си гладен.

Той придърпа чинията към себе си и отчупи парче хляб. След това отряза съвършено квадратче от омлета и го постави отгоре.

— Нека те нахраня, Мери. Вземи от мен.

Наведе се напред и протегна дългата си ръка. Синьо-зелените му очи я хипнотизираха, зовяха я, притегляха я към него, заставяха я да отвори уста. Устните й се сключиха около храната, приготвена от нея за него, и той изръмжа одобрително. Тя преглътна, а той й подаде второ парче хляб.

— Няма ли да хапнеш и ти?

— Не и докато ти не се нахраниш.

— А ако изям всичко?

— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да знам, че си добре нахранена.

Приятели, каза си тя. Само приятели.

— Хапни за мен, Мери. — Настоятелността му я принуди отново да отвори уста. Очите му останаха приковани в устните й, след като се затвориха.

Господи. Това вече не беше поведение на обикновен приятел.

Задъвка, а Рейдж започна да опипва с пръсти плодовете в купата. Накрая избра парченце пъпеш и го поднесе към устните й. Тя го лапна цяло и по брадичката й потече сок. Понечи да го изтрие с опакото на дланта си, но той я спря и го попи със салфетката.

— Нахраних се.

— Не, не си. Усещам глада ти. — Поднесе й парченце ягода. — Отвори се за мен, Мери.

Хранеше я с подбрани парченца плодове и я гледаше с първично задоволство, каквото тя не бе виждала никога преди.

Когато вече не можеше да хапне и хапка, той бързо излапа останалото. Тя веднага взе чинията, отиде в кухнята и му приготви друг омлет и цяла купа овесени ядки. Наряза и последните банани.

Постави всичко пред него, а той го прие с лъчезарна усмивка.

— Показваш ми почит с този жест.

Започна да се храни методично и чисто, а тя затвори очи и облегна глава на стената. Уморяваше се все по-бързо и по-бързо. Сега, когато знаеше причината за това, бе обзета от леден ужас. Господи, не искаше да научи какво щяха да правят лекарите с нея, след като получат резултатите от всичките й изследвания.

Когато отвори отново очи, лицето на Рейдж беше точно пред погледа й.

Тя се отдръпна назад и удари главата си в стената.

— О, не те чух дори да помръдваш.

Беше застанал на четири крака — като животно, готово за скок. Беше поставил ръцете си от двете й страни, а мускулите на раменете му се издуваха от усилието да поддържат тежестта на тялото му. От толкова близо беше огромен. От тялото му се излъчваше приятен мирис като от загадъчни подправки.

— Мери, ще ти благодаря, ако ме допуснеш.

— Как? — запита тя с дрезгав глас.

Устните му докоснаха нейните. Тя ахна, а езикът му проникна в устата й и погали нейния. Отдръпна се, за да види каква е реакцията й. В очите му блестеше обещание за екстаз, толкова силен, че да стопи костите й. Тя прочисти гърлото си.

— Нямам нищо против.

— Ще го направя отново, Мери. Ще ми позволиш ли?

— Едно обикновено „благодаря“ е достатъчно. Наистина, аз…

Устните му се долепиха до нейните и прекъснаха потока от думи, после езикът му отново проникна в нея, завладя я, погали я. В тялото й забушува гореща нужда, Мери спря да се съпротивлява и вкуси с наслада от дивата страст, отдадена на сладката болка, която изгаряше гърдите й и сърцевината между краката й.

О, господи! Беше минало толкова много време. А и никога не е било така.

От гърлото на Рейдж излезе тихо мъркане, като че ли беше усетил възбудата й. Езикът му се отдръпна и той взе долната й устна между…

Кучешките си зъби. Това, което хапеше нежно плътта й, бяха вампирските му зъби.

Страхът се смеси със страстта й и засили горенето й, чувството за опасност я накара да се отвори дори още повече. Постави длани на ръцете му. Господи, беше толкова твърд, толкова силен. Тялото му щеше да е така тежко върху нейното…

— Ще ми позволиш ли да легна с теб? — запита той.

Мери затвори очи и си представи какво ли ще е да са двамата заедно, голи. И да споделят нещо повече от целувка. Беше правила секс за последен път доста преди да се разболее. А оттогава с тялото й бяха станали много промени.

Също така не знаеше от какво бе породено неговото желание. Приятелите не правеха секс. Не и в нейния свят.

Поклати глава.

— Не съм сигурна…

Устните на Рейдж отново докоснаха нейните, но целувката продължи само един кратък миг.

— Искам просто да полежа до теб. Може ли?

О, имаше предвид в буквален смисъл… е, добре. Гледаше го и не можеше да отрече различията между тях. Тя копнееше за близостта му, останала без дъх. Той беше спокоен. Тя беше замаяна. Той оставаше с трезв разсъдък.

Тя гореше от страст. Той — не.

Внезапно Рейдж облегна гръб на стената и дръпна в скута си одеялото, чийто край висеше от дивана. За части от секундата, тя се запита дали не крие ерекцията си.

Да, как ли пък не. Най-вероятно му бе студено, защото беше полугол.

— Да не би изведнъж да си спомни, че не съм човек? — попита той.

— Моля?

— Това ли те охлади?

Тя се сети за усещането, породено от кучешките му зъби. Напротив, това, че бе вампир, я възбуждаше допълнително.

— Не.

— Защо се отдръпна тогава? Мери? — Погледът му я пронизваше. — Ще ми кажеш ли какво става?

В очите му се четеше объркване. Наистина ли мислеше, че тя би искала секс от съжаление?

— Рейдж, оценявам на какво си способен в името на приятелството, обаче не искам никакви услуги. Окей?

— Това, което правя с теб, ти харесва. Усещам го. Подушвам го.

— За бога, да не би да искаш да ме накараш да се срамувам от себе си? Защото, да ти кажа честно, не се чувствам добре, когато мъжът ме кара да горя от страст, а в същото време той би могъл да чете вестник. Господи… ти наистина си извратен, знаеш ли?

Той присви очи, обиден.

— Мислиш, че не те желая.

— О, съжалявам. Предполагам, че съм пропуснала да забележа желанието ти. Да, наистина гориш от плътска страст по мен.

Бързината на движенията му беше невероятна. Уж подпираше гръб на стената и я гледаше, а ето че в следващата секунда тялото му я притискаше към пода. Бедрото му раздели краката й, а после към сърцевината й се притисна нещо огромно, дебело и твърдо.

Той зарови ръка в косите й, дръпна главата й към себе си и прошепна в ухото й:

— Чувстваш ли, Мери? — Потри възбудата си в нея, описа кръгове, погали я, накара я да се разтопи за него. — Усещаш ли ме? Какво означава това?

Не й достигаше въздух. Бе толкова влажна, тялото й бе готово да го поеме дълбоко в себе си.

— Кажи ми, какво означава това, Мери! — Тя не отговори. Той започна да смуче врата й толкова силно, че й причини болка, а после взе меката част на ухото й между зъбите си. Леки наказания. — Искам да го кажеш. За да знам, че ти е ясно как се чувствам.

Свободната му ръка я подхвана под кръста, придърпа я към тялото му и ерекцията му се притисна в нея — точно там, където трябваше. Усещаше как се опитва да пробие през долнището на пижамата и бикините й.

— Кажи го, Мери.

Отново я погали през материята на дрехите и тя нададе стон.

— Желаеш ме.

— А сега ще се погрижим да го запомниш, нали?

Пусна косата й и завладя устните й. Ефектът върху нея беше незабавен и силен. Струваше й се, че е навсякъде по тялото й, в устата й, върху нея. Горещината, която се излъчваше от него, мъжкият му мирис и огромната му и твърда ерекция й обещаваха диво еротично пътешествие.

Но ето че той се откъсна от нея и отново облегна гръб на стената. Изведнъж възвърна самоконтрола си. Дишането му беше равномерно. Тялото му — спокойно.

Тя седна с усилие — сякаш се опитваше да си спомни как се използват ръцете и краката.

— Аз не съм човек, Мери, макар че много приличам на такъв. Това, което изпита току-що, не може дори да се сравни с онова, което искам да направя с тялото ти. Искам главата ми да е между краката ти и да те целувам, докато не започнеш да крещиш името ми. След това да те възседна като животно и да гледам в очите ти, докато прониквам в теб. А после? Искам да те взема по всеки възможен начин. Да вляза отзад. Да притисна гърба ти в стената и да те любя яростно. Да ме яздиш, докато изгубя дъх. — Гледаше я втренчено, очите му бяха брутални в своята искреност. — Само че нищо от това няма да се случи. Ако те усещах по-слабо, щеше да е по-лесно. Но ти имаш някакво странно въздействие върху мен и единственият начин да съм с теб е да се контролирам напълно. Защото, ако изгубя самоконтрол, мога да предизвикам страх у теб. Или дори по-лошо — да те нараня.

В главата й изникнаха образи. Виждаше всичко, описано от него и тялото й започна да изгаря в подновено желание за него. Той си пое дълбоко дъх и нададе тих стон, като че ли вдъхнал с наслада мириса на страстта й.

— О, Мери! Ще ми позволиш ли да ти доставя удоволствие? Да доведа възбудата ти до края?

Искаше да отговори утвърдително, но реалността я връхлетя с всичка сила — трябваше да застане гола пред него на светлината на свещта. Никой, освен лекарите и сестрите, не знаеше какво бе останало от тялото й, след като болестта си бе отишла. А не можеше да престане да мисли за всички онези сексапилни жени, които бе видяла да му се предлагат.

— Не съм това, с което си свикнал — каза тихо. — Не съм… красива. — Той смръщи вежди, а тя поклати глава. — Повярвай ми.

Рейдж се придвижи към нея тихо и гъвкаво като хищник, раменете му се движеха с лъвска грация.

— Нека ти покажа колко си красива. Внимателно. Бавно. Не грубо. Ще бъда съвършеният джентълмен, обещавам.

Устните му се отвориха леко и тя зърна връхчетата на кучешките му зъби. После устата му отново завладя нейната и, Господи, беше фантастично. Беше напълно замаяна от усещането за устните и езика му. Нададе стон, обгърна врата му с ръце и заби нокти в кожата му.

Той я положи на пода, а тя се стегна, за да понесе тежестта на тялото му. Но той се изпъна до нея и приглади косата й назад.

— Бавно — прошепна. — Нежно.

Целуна я отново и мина известно време, преди дългите му пръсти да хванат ръба на тениската й. Повдигна я нагоре, а тя се опита да се концентрира върху усещането за устните му върху нейните, за да не мисли за онова, което се разкрива за погледа му. Но когато гърдите й се оголиха, усети нежната ласка на студения въздух. Вдигна ръце да ги покрие и затвори очи с мълчаливата молба мракът да е достатъчен, за да я прикрие.

Един пръст погали белега в основата на шията й, причинен от трахеотомията. После се спря на набръчканата кожа на гърдите й — там, където бяха оставили следи катетрите. Смъкна надолу пижамата й и разкри всички дупчици по корема й, останали след изтеглянето на хранителните тръби. След това намери и мястото на хълбока й, през което бяха направили трансплантацията на костен мозък.

Не можеше да понесе нищо повече. Седна и грабна тениската, за да се покрие.

— О, не, Мери! Не прекъсвай ласките ми. — Хвана ръцете й и ги целуна. След това дръпна тениската. — Няма ли да ми позволиш да те погледам?

Тя извърна глава, когато възможността да се скрие й беше отнета. Голите й гърди се повдигнаха и спуснаха под погледа му.

След това Рейдж целуна всяка една от тях и всичките й белези.

Тя трепереше, независимо колко упорито се опитваше да остане спокойна. Бяха напълнили тялото й с отрови. По него бяха останали дупки, белези и грубо зараснала кожа. То не можеше да даде живот, беше безплодно. А ето че този привлекателен мъж го боготвореше — като че ли всичко, което беше понесла, бе достойно за уважение.

Той вдигна поглед и й се усмихна, а тя избухна в сълзи. Хлипанията й бяха силни и мъчителни, раздираха гърдите и гърлото й, смазваха ребрата й. Покри лицето си с ръце. Много й се искаше да събере смелост да отиде в другата стая.

Рейдж я притисна към гърдите си и я държа така, докато се наплаче. Прегръщаше я, люлееше я напред-назад, сякаш бе малко дете. Мери нямаше представа колко време е минало, когато риданията й заглъхнаха, но накрая през мъглата на нещастието си го чу да й говори. Сричките и ритъмът на словата му й бяха напълно непознати, думите — неразгадаеми. Но интонацията… беше прекрасна.

А нежността му беше изкушение, от което тя се сви, отдръпна се.

Не можеше да разчита на него за утеха — дори в този момент. Животът й зависеше от способността й да остане спокойна и концентрирана в настоящето, да не се поддава на страха. Не можеше да си позволи да се подхлъзне по опасния наклон на самосъжалението. Ако започнеше да лее сълзи сега, нямаше да спре дни и месеци наред. Волята и непоколебимата решителност й бяха помогнали да премине през изпитанията последния път, когато беше болна. Ако изгубеше решителността си, нямаше да има сили да победи и този път.

Изтри сълзите си.

Не отново, помисли си. Нямаше повторно да изгуби самоконтрол пред него.

Прочисти гърлото си и се опита да се усмихне.

— И така. Успях ли да съсипя момента?

Той каза нещо на непознатия език, после поклати глава и премина на английски.

— Можеш да си поплачеш, колкото искаш.

— Не искам да плача. — Погледът й се спря на голите му гърди. В момента желаеше да прави секс с него. След като сълзите преминаха, тялото й отново се отвори за неговото. Сега, когато беше видял белезите й и не се беше отвратил, тя се чувстваше по-свободно.

— Все още ли искаш да ме целунеш? — попита тя.

— Да.

Без да си позволи да помисли, Мери го хвана за раменете и го придърпа към устните си. Той остана неподвижен за миг, може би изненадан от силата й, но после я дари с дълбока и дълга целувка. Само след секунди тя беше напълно гола, пижамата, чорапите и бикините й бяха захвърлени на пода.

Той я галеше от главата до бедрата, а тялото й следваше дланите му, повдигаше се, извиваше се, наслаждаваше се на усещането за голотата му до гърдите и корема й, на ласката на деликатната материя на скъпите му панталони по чувствителната кожа на краката й. Изпитваше неутолим копнеж, чувстваше се замаяна, докато той обсипваше шията й с целувки и се спускаше надолу към гърдите й. Повдигна глава и загледа как описва с език кръгове около зърното й, преди да го поеме в устата си. Докато го смучеше, ръката му я галеше от вътрешната страна на бедрата.

А после докосна сърцевината й. Тя се надигна под дланта му и започна да диша на пресекулки. Той нададе силен стон, от който гърдите му завибрираха.

— Сладка Мери, ти си точно такава, каквато си представях. Мека… влажна. — Гласът му беше дрезгав, издаваше каква воля му е необходима, за да контролира страстта си. — Отвори краката си широко за мен. Още малко. Точно така, Мери. Толкова е… о, да.

Плъзна първо един, а после два пръста в нея.

Беше минало много време, но тялото й знаеше какво да очаква. Задъхана, впила нокти в раменете му, Мери гледаше как езикът му си играе с гръдта й, докато пръстите му се движат навътре и навън, а палецът му масажира малката точка на удоволствието й. И тя избухна. Силата на освобождението й я изпрати в празно пространство, в което съществуваха само пулсациите на оргазма и бяла горещина.

Когато се върна оттам, полупокрити от натежалите клепачи, очите на Рейдж я гледаха сериозно, лицето му беше напрегнато и мрачно. Беше като непознат, много отдалечен от нея.

Тя протегна ръка към захвърленото одеяло, за да се покрие, защото тениската нямаше да й свърши работа. Движението я накара да осъзнае, че пръстите му все още проникват в нея.

— Толкова си красива — каза той с все същия дрезгав глас. Последната дума я накара да се почувства още по-неудобно.

— Остави ме да стана.

— Мери…

— Моментът е доста неловък. — Тя се опита да се надигне, но така само го почувства още по-ясно.

— Погледни ме, Мери.

Тя го изгледа втренчено, обзета от гняв и разочарование.

Бавно, той отдръпна ръката си и поднесе двата окъпани във влагата й пръсти към устата си. Устните му се разтвориха и с наслада той засмука любовните й течности. Затвори блестящите си очи, докато преглъщаше.

— Ти си невероятно красива.

Дъхът й замря. А после, когато той се плъзна надолу по тялото й и постави глава между краката й, тя задиша учестено. И се напрегна, защото той се опита да разтвори краката й.

— Не ме спирай, Мери. — Целуна я по пъпа, после и по бедрата, разтвори ги широко. — Искам да поема по-голяма част от теб в устата си, да вкуся повече от теб, да те погълна.

— Рейдж, аз… — О, господи!

Езикът му беше като топла влага, която гали сърцевината й и предизвиква хаос в нервната й система. Той повдигна глава и я погледна. После отново я наведе и продължи ласките.

— Убиваш ме — каза той и дъхът му я погали точно там, където беше съсредоточен копнежът й. След това я погали и с лице и брадата му извика трепетни вълни в тялото й.

Тя затвори очи. Струваше й се, че удоволствието ще я разкъса.

Рейдж притисна езика си в нея, след това хвана горещата й плът между устните си, засмука, започна леко да я подръпва и да я потупва с език. Тялото й се изви в дъга и се повдигна от пода, едната му ръка я подхвана през кръста, а другата започна да я гали по долната част на корема. Не й даваше да помръдне, докато я водеше към върха, не я изпускаше, колкото и силно да се мяташе тялото й.

— Погледни ме, Мери.

Тя се подчини и зърна розовият му език да гали нейната женственост. И това беше достатъчно. Освобождението я разтърси, но той не спря ласките. Като че ли готовността му никога нямаше да пресъхне, а техниката му да се изчерпи.

Накрая, тя протегна ръка към него. Имаше нужда да почувства как огромната му възбуда я изпълва. Той устоя, а после отново, с кучешките си зъби, я накара да изпита греховното удоволствие. Наблюдаваше оргазма й, блестящите му синьо-зелени очи бяха втренчени в нея от пролуката между разтворените й крака. Бяха толкова блестящи, че хвърляха сенки. След като всичко приключи, тя произнесе въпросително името му с дрезгав глас.

С плавно движение той се изправи и се отдръпна. А когато се обърна, дъхът излезе измежду устните й със свистене.

Великолепна, многоцветна татуировка покриваше целия му гръб. Дракон, вдъхващо страх и ужас създание с мощно тяло и крайници, завършващи с пет остри нокътя. Звярът я гледаше — като че ли безжизнените му бели очи наистина можеха да виждат. Докато Рейдж крачеше из стаята, митичното същество се движеше ведно с мускулите и кожата му и излъчваше заплаха.

Като че ли иска да се освободи, помисли си тя.

Почувствала въздушно течение, Мери се загърна в одеялото. Когато вдигна поглед, Рейдж стоеше в другия край на стаята.

А драконът продължаваше да я гледа втренчено.