Вечна любов

28.

Точно преди зазоряване Мери чу мъжки гласове в коридора. Вратата се отвори и сърцето й подскочи в гърдите. Рейдж изпълни рамката, но говореше някой друг.

— Господи, свадата на излизане от бара си я биваше. А ти беше истински демон.

— Знам — измърмори Рейдж.

— Невероятен си, Холивуд, и то не само в ръкопашните схватки. Онази жена…

— Ще говорим по-късно, Фюри.

Вратата се затвори и светна лампата в гардероба. От шумовете, които долавяше, тя предположи, че оставя оръжията си. Той излезе и си пое въздух на пресекулки.

Мери се престори на заспала. Рейдж се поколеба, застанал в долния край на леглото, после отиде в банята. Тя чу водата от душа и се замисли за онова, което той отмиваше от себе си — секс и бой.

Особено ясно си представи секса.

Покри лицето си с длани. Днес щеше да си отиде у дома. Щеше да опакова багажа си и да си тръгне. Той не можеше да я застави да остане — тя не беше негова отговорност само защото според него беше така.

Водата спря да тече.

Тишината в стаята я потискаше и сякаш изсмукваше всичкия въздух. Не можеше да диша. Задъхваше се, задушаваше се… Отметна завивките и се втурна към вратата. Хвана здраво бравата и се опита да освободи ключалката. Натискаше и дърпаше с всички сили, а косата й се развяваше около лицето.

— Мери — каза Рейдж иззад нея.

Тя подскочи и започна да се бори още по-яростно с вратата.

— Пусни ме. Трябва да изляза… Не мога да остана тук, в тази стая, с теб. Не мога да бъда… с теб. — Усети ръцете му върху раменете си. — Не ме докосвай!

Запрепъва се из стаята и накрая се сви в далечния ъгъл, осъзнала, че няма къде да отиде и няма начин да избяга. Той стоеше пред вратата. Имаше чувството, че волята му я държи заключена.

Хваната в капан, скръсти ръце пред гърдите си и се подпря на стената, за да не се свлече на пода. Не знаеше какво ще направи, ако отново я докосне.

Той дори не се опита.

Седна на леглото с хавлия, омотана на кръста, и все още мокра коса. Прокара длан по лицето и брадичката си. Изглеждаше ужасно, но тялото му все още бе най-красивото нещо, което бе виждала. Представи си ръцете на други жени да хващат мощните му рамене — точно като нея. Видя го да доставя удоволствие на други тела, както на нейното.

Разкъсваше се между желанието да благодари на Бога, че не е спала с него и разочарованието, че след като бе имал толкова много жени, отказваше да прави секс с нея.

— Колко бяха? — запита. Гласът й бе толкова дрезгав, че едва се долавяха думите й. — Кажи ми, хубаво ли ти беше? Не се налага да питам дали на тях им е харесало. Знам колко умел любовник си.

— Сладка… Мери — прошепна той. — Ако ми позволиш да те прегърна, ще го направя. Господи, в този момент съм готов да убия, за да те взема в прегръдките си.

— Никога повече не се приближавай до мен! Е, колко бяха? Две? Четири? Шест?

— Наистина ли искаш да знаеш подробности? — Гласът му бе нежен и толкова тъжен, че всеки миг щеше да се прекърши. Неочаквано и рязко оброни глава на гърдите си. Имаше вида на съсипан от мъка човек. — Не мога… Няма да излизам повече, за да върша такива неща. Ще намеря друг начин.

— Какъв? — запита остро тя. — След като със сигурност няма да спиш с мен, възнамеряваш да използваш ръката си, може би?

Той си пое дълбоко дъх.

— Помниш ли татуировката на гърба ми? Тя е част от мен.

— Нищо няма значение. Ще си тръгна днес.

Той обърна глава към нея.

— Не, няма.

— Напротив.

— Ще ти дам тази стая. Няма да ме виждаш. Но никъде няма да ходиш.

— И как ще ме спреш? Ще ме заключиш тук?

— Ако се налага, да.

Тя трепна.

— Не говориш сериозно.

— Кога е следващият ти преглед?

— Не е твоя работа.

— Кога?

Силният му гняв охлади малко чувствата й.

— В… сряда.

— Ще се погрижа да отидеш.

Тя го гледаше втренчено.

— Защо постъпваш така с мен?

Раменете му се повдигнаха и спуснаха.

— Защото те обичам.

— Моля?

— Обичам те.

Самоконтролът на Мери се изпари, пометен от пристъп на силен гняв, който я накара да онемее. Обичаше я? Та той дори не я познаваше. А и спеше с други жени… У нея закипяха ярост и разочарование, защото си представи как прави секс с някоя друга.

Изведнъж Рейдж скочи от леглото и тръгна към нея. Като че ли долавяше ясно чувствата й и те му бяха дали енергия.

— Знам, че си ядосана и уплашена, че изпитваш болка. Изкарай си го на мен, Мери. — Хвана я през кръста, за да й попречи да избяга. Въпреки това тя се опита да се отскубне. — Позволи ми да взема болката ти. Да я усетя. Удари ме, ако трябва.

По дяволите, изкушаваше се да го направи. Това като че ли бе единственият начин да пренасочи гнева, който я изпълваше. Обаче не беше животно.

— Не. А сега ме пусни!

Той я хвана за китката, а тя се опита да се освободи, като включи в борбата цялото си тяло. Противопоставяше се, докато накрая не й се стори, че ръката й ще излезе от ставата. Рейдж я обуздаваше с лекота и въртеше дланта й така, че свитите й пръсти да са винаги обърнати към него.

— Използвай ме, Мери. Нека поема болката ти. — С бързо движение той се одраска по гърдите с ноктите й, а после обхвана лицето й с длани.

— Нека аз кървя вместо теб… — Устните му погалиха нейните. — Освободи се от гнева си.

И, Господи, тя го ухапа. По долната устна. Просто заби зъби в плътта му.

Усети греховна сладост върху езика си, а Рейдж нададе стон на одобрение и притисна тялото си в нейното. По вените й потече нова, неспокойна енергия — като да беше яла прекалено много шоколад. Мери извика.

Ужасена от стореното, уплашена от онова, което можеше да последва, започна отново да се бори с него. Обаче той я удържаше с лекота, целуваше я и отново, и отново й повтаряше, че я обича. Твърдата му и гореща възбуда се притискаше в корема й през хавлията, търкаше се в нея и й обещаваше плътското удоволствие, което не искаше, макар и да се нуждаеше от него. И това продължи, докато накрая тялото й не започна да пулсира и да се свива от копнеж.

Желаеше го… макар да знаеше, че е имал други жени. Дори тази нощ.

— О, господи… не… — Завъртя рязко глава встрани, обаче той хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си.

— Да, Мери… — Целуна я диво, езикът му се стрелна в устата й. — Обичам те.

Нещо в нея се обърна и тя го отблъсна, наведе се и се отскубна от хватката му.

Но вместо да побегне към вратата, го гледаше втренчено, безмилостно.

От четирите рани от одраскване на гърдите му струеше кръв. Беше зачервен и дишаше тежко.

Тя протегна ръка и дръпна хавлията, която го закриваше.

Бе шокиращо възбуден. Ерекцията му беше пренапрегната, огромна.

И в бездиханния миг, настанил се между тях, тя възненавидя гладката му, съвършено неокосмена кожа, стегнатите му мускули, дяволската му красота. А най-силно се отвращаваше от гордия му с размерите си сексуален инструмент, който той използваше толкова много.

И пак го желаеше.

Ако имаше поне малко здрав разум, щеше да се отдръпне от Рейдж. Да се заключи в банята. По дяволите, щеше да е ужасена дори само от големината му. Обаче беше вбесена и изгубила самоконтрол. Хвана втвърдената му плът с едната си ръка, а топките му — с другата. И двете й длани бяха добре запълнени. Той отметна глава назад, жилите на врата му се напрегнаха и изпъкнаха, дъхът излизаше на пресекулки измежду устните му.

Вибриращият му глас изпълни стаята.

— Прави каквото искаш. О, господи, обичам те.

Тя го отведе грубо до леглото и го пусна само за миг, колкото да го блъсне върху матрака. Той падна върху разбърканите завивки по гръб, с разперени ръце и крака — като че ли се предаваше в ръцете й без никакви задръжки.

— Защо сега? — запита с горчивина тя. — Защо искаш да правиш секс с мен сега? Или това няма нищо общо със секса и искаш само да изстискам още малко кръв от тялото ти?

— Умирам да те любя. И мога да съм с теб в този момент, защото съм спокоен. Не ми е… останала енергия.

Тя поклати глава, обаче той я прекъсна, още преди да е отворила уста.

— Желаеш ме. Така че хайде, вземи удоволствието си. Не мисли, просто вземи от мен онова, което искаш.

Полудяла от страст, гняв и разочарование, Мери вдигна нощницата до хълбоците си и го възседна. Но щом сведе поглед към лицето му, се поколеба. Наистина ли щеше да го направи? Да го вземе? Да го използва за задоволяването си, да си отмъсти заради нещо, което той беше в правото си да прави?

Понечи да слезе от него.

Но Рейдж повдигна бързо бедра и тя падна върху гърдите му. Той я обгърна здраво с ръце.

— Знаеш какво искаш да направиш, Мери — каза в ухото й. — Не спирай. Вземи от мен онова, от което се нуждаеш. Използвай ме.

Мери затвори очи, престана да мисли и остави тялото си да говори.

Пъхна ръка между бедрата му, хвана го и седна върху него.

И двамата извикаха. Той потъна целият вътре и стигна чак до срамната й кост.

Усещаше го като огромно присъствие в тялото си, струваше й се, че ще я разкъса. Задиша дълбоко. Не помръдна. Бедрата й се напрегнаха, тялото й се опитваше да се пригоди към него.

— Толкова си стегната — изстена Рейдж и оголи зъби. — О… Господи, усещам те по цялата му дължина. Мери.

Гърдите му се повдигнаха, а коремът му се напрегна толкова силно, че мускулите му се очертаха ясно. Стискаше я здраво за коленете, очите му се разширяваха постепенно и накрая синьото на очите му почти не се забелязваше. Зениците му побеляха.

На лицето му се изписа паника, която разкриви чертите му. Той разтърси глава — като да я проясни — и изражението му стана концентрирано. Бавно, зениците му възвърнаха черния си цвят, като че ли заставени от волята му.

Мери престана да мисли за него. Време бе да се погрижи за себе си.

В момента не я интересуваше нищо, освен точката, в която телата им се срещаха. Постави длани на раменете му и се издърпа нагоре. Усещането беше наелектризиращо, а удоволствието, което изпита, й помогна да го поеме по-лесно. Плъзна се надолу по ерекцията му, издаде таза си напред, а после повтори движенията отново и отново. В бавен ритъм, чувствено. Разширяваше се с всяко спускане по дължината му, а при всяко издигане го обгръщаше с копринена мекота.

С нарастваща увереност тя вземаше онова, което искаше. Дебелината, горещината и дължината му създаваха дива и необуздана енергия дълбоко в сърцевината й. Отвори очи и го погледна.

Той бе олицетворение на мъжкия екстаз. По широките му гърди и рамене бяха избили капчици пот. Бе отметнал силно глава назад, русата му коса бе разпиляна по възглавницата, устните му бяха полуотворени. Изпод полуспуснатите си клепачи галеше с поглед лицето, гърдите й и мястото, в което бяха съединени.

Като че ли бе напълно омагьосан от нея.

Тя затвори очи и престана да мисли за чувствата и реакциите му. Ако не го направеше, щеше да се отдалечи от оргазма, който главоломно наближаваше. Защото, като го погледнеше, й се доплакваше.

Не след дълго избухна. Освобождението дойде с мощен тласък, разтърси я, не можеше вече нито да вижда и чува, нито да диша, сърцето й спря. Отпусна се тежко, изцедена върху него.

Когато дишането й се нормализира, усети, че той я гали нежно по гърба и тихо й шепне думи на обич.

Почувства срам и в очите й бликнаха сълзи.

Независимо какво бе правил тази нощ, не заслужаваше да бъде използван, а точно това бе направила тя. В началото бе завладяна от гняв, а после се бе изолирала от него точно преди оргазмът да дойде и отказваше дори да го погледне. Беше се отнесла с него като със секс играчка.

— Съжалявам, Рейдж. Аз… съжалявам.

Понечи да стане и осъзна, че той е все още твърд и напрегнат вътре в нея. Не беше свършил. О, господи, това не беше хубаво. Рейдж стисна силно бедрата й.

— Никога не съжалявай, че бяхме заедно.

Тя го гледаше право в очите.

— Чувствам се така, сякаш съм те изнасилила.

— Бях повече от готов. Всичко е наред, Мери. Ела тук, позволи ми да те целуна.

— Как можеш да понасяш близостта ми?

— Единственото, което не бих могъл да понеса, е да си тръгнеш.

Хвана китките й и я накара да се наведе към него. Устните им се срещнаха, той я прегърна здраво, притисна я към себе си. Промяната в положението на тялото й я накара остро да го почувства — беше така пълен, че щеше да избухне всеки момент, и така твърд, че усещаше неволните му потръпвания.

Залюля леко бедра, повдигна ги към нея и отметна косата й назад с големите си длани.

— Няма още дълго да издържа на огъня, който ме изгаря. Издигаш ме до небесата. Но докато мога да се контролирам, искам да любя тялото ти с моето.

Движеше бедра нагоре и надолу, издърпваше се навън, плъзгаше се вътре. А тя се топеше около него. Удоволствието беше дълбоко и безкрайно. Плашещо.

— Целува ли жените, с които прави секс тази вечер? — запита тя грубо.

— Не, никога не ги целувам. Не искам. И няма да търся повече други жени, Мери. Докато си част от живота ми, ще намеря друг начин да запазвам самоконтрол. Не искам никоя друга, освен теб.

Тя го остави да смени положението на телата им. Сега той беше върху нея и горещата му и масивна възбуда я изпълваше. Целуна я нежно, погали я с език, приласка я с устни. Беше безкрайно нежен, макар да бе огромен и да притежаваше сила, която можеше да я разполови.

— Няма да продължавам, ако не ме искаш — прошепна, заровил лице във врата й. — Ще се отдръпна веднага.

Тя прокара длани нагоре по гърба му и почувства потрепването на мускулите му и повдигането и спускането на ребрата му при всяко вдишване и издишване. Пое си дълбоко дъх и долови прекрасен, еротичен мирис. Тъмен и загадъчен, пикантен и сластен. И почувства влагата между краката й — като че ли ароматът бе докосване или целувка.

— Каква е тази възхитителна миризма?

— Аз — прошепна той с устни, долепени до нейните. — Така става, когато мъжкият вампир се обвърже. Нямам контрол над това. Ако ме оставиш да продължа, ароматът ще погали кожата ти, ще се вплете в косата ти и ще проникне в теб.

Като каза това, той влезе с тласък дълбоко в нея. Тя изви тяло, за да усети по-добре удоволствието и остави горещината да обгърне цялото й тяло.

— Няма да мога да преживея още една такава нощ — каза тихо и печално. Повече на себе си, отколкото на него.

Той застина напълно неподвижен, после хвана ръката й и я постави върху сърцето си.

— Никога повече няма да докосна друга жена, Мери. Кълна се в честта си.

Погледът му беше сериозен и тя разбра, че може да разчита на дадената дума. Но облекчението, което изпита, предвещаваше проблеми.

— Няма да се влюбя в теб — каза. — Не мога да си го позволя. Няма.

— Всичко е наред. Моята любов е достатъчна и за двама ни. — Отново проникна дълбоко в нея, изпълни я.

— Но ти не ме познаваш. — Захапа го нежно по рамото, а после засмука леко плътта му. Специалният аромат изпълни устата й, вкусът на кожата му бе като музика за езика й.

— Напротив. — Той се отдръпна и я погледна убедително с ясните си и чисти очи. — Ти ме предпази от слънчевите лъчи, срещу които съм беззащитен. Погрижи се за мен, въпреки че се страхуваше. Даде ми храна. Знам още, че си воин, че си надарена с огромни сили за оцеляване, че си уокър. И че гласът ти е най-прекрасният звук за ушите ми. — Целуна я нежно. — Знам всичко за теб. И всичко, което виждам, е красиво. Мое.

— Не съм твоя — прошепна тя.

Отричането не го смути.

— Прекрасно. Щом не мога да те имам, ти ще си тази, която ще взема. Вземи ме целия или част от мен, както пожелаеш. Само, моля те, вземи нещо.

Тя го погали по лицето и каза:

— Не се ли страхуваш от болката?

— Не. Но ще ти кажа от какво се страхувам най-много. Да не те изгубя. — Спря поглед на устните й. — Искаш ли да престана? Защото ще го направя.

— Не. — С отворени очи, Мери съедини устните си с неговите и плъзна език в устата му.

Рейдж потрепери и започна да се движи с непоколебим ритъм — проникваше, а после се отдръпваше. И пак, и пак…

— Чувствам, че си създадена за мен — каза той, а тласъците и ласките само потвърждаваха думите му. — Съвършена си.

Прекрасният чувствен аромат, който се излъчваше от тялото му, се засилваше с нарастващата мощ на движенията му и накрая тя нямаше сетива за нищо друго, освен за него.

Извика името му, като стигна до върха, и почувства, че той прехвърли билото заедно с нея. Освобождението му бе мощно като тласъците му, тялото му потръпна и се изля в нейното.

След това легнаха настрани, с лице един към друг. Той я притисна към себе си — толкова силно, че долавяше ударите на сърцето му.

Затвори очи и заспа, изтощена. Сънят й бе така дълбок и безпаметен, че можеше да се сравни със смъртта.