Вечна любов

26.

Рейдж заби здраво крака в земята и се огледа. Нищо. В гората беше спокойно. Нито чуваше, нито подушваше лесъри. Нямаше признаци тук да е стъпвал някой през последните години. Същото беше и с останалите места, които бяха разгледали.

— Какво правим тук, по дяволите? — измърмори той, макар да знаеше отговора.

Миналата нощ Тор беше попаднал на лесър в сравнително уединен и безлюден участък на шосе 22. Убиецът карал спортен мотоциклет и успял да се скрие в гората, но изтървал късче хартия, което се бе оказало много полезно за тях, защото съдържаше списък на големи парцели за продан в околностите на Колдуел.

Днес Бъч и Ви бяха проучили всеки имот, продаден през последните дванадесет месеца в покрайнините на града. Оказа се, че са били извършени около петдесет сделки. Досега Рейдж и Ви бяха посетили пет от парцелите. Близнаците бяха заети със същото — оглеждаха останалите. Междувременно Бъч беше в Дупката и обобщаваше информацията, чертаеше карти и търсеше някаква нишка, за която да се хванат. Щяха да са им необходими две нощи, за да огледат всички парцели, а трябваше да наблюдават и къщата на Мери.

Рейдж закрачи из гората с надеждата някои от сенките да се окажат лесъри. Клоните на дърветата го вбесяваха, защото раздвижвани от вятъра, създаваха илюзия за нечие присъствие.

— Къде са тези копелета?

— Спокойно, Холивуд. — Ви поглади брадичката си и подръпна шапката си, на която беше изписано името на любимия му отбор „Ред Сокс“. — Напрегнат си тази вечер.

Меко казано. Беше на път да излезе от кожата си. Надяваше се, че ще се чувства по-добре, ако през деня стои далеч от Мери, а залагаше много и на евентуална битка тази нощ. Освен това разчиташе, че липсата на сън ще допринесе допълнително за изтощението му.

Е, да, но ето че нямаше късмет. Желаеше отчаяно Мери. Копнежът му по нея се засилваше и вече не зависеше от това дали бе близо или далеч от нея. Все още не бяха открили никакви лесъри. А четиридесет и осем часовото безсъние го правеше само още по-агресивен.

Вече беше три часът сутринта. Не можеше да чака повече облекчението, от което така отчаяно се нуждаеше и което би му донесла схватката. По дяволите…

— Рейдж. — Ви размаха облечената си в ръкавица ръка. — Тук ли си, братко?

— Съжалявам, какво казваш? — Рейдж разтърка очи. Лицето, мускулите и кожата го сърбяха така силно, сякаш беше облякъл костюм от мравки.

— Ти наистина си много напрегнат.

— Не, спокоен съм…

— Тогава защо се чешеш така?

Рейдж отпусна ръцете си. Но започна да масажира бедрата си.

— Трябва да те заведем в „Едноокия“ — каза тихо Ви. — Започваш да губиш самоконтрол. Трябва да получиш секс.

— Майната му.

— Фюри ми каза в какво състояние те е заварил в коридора.

— Момчета, вие сте като компания стари моми, наистина.

— Щом не можеш нито да правиш секс с твоята жена, нито да влезеш в битка, каква алтернатива имаш?

— Не се предполага да съм в такова състояние. — Завъртя глава в опит да намали напрежението в раменете и врата си. — Не е такъв механизмът на проклятието. Освен това, съвсем скоро претърпях промяна. Не би трябвало да се повтори толкова скоро…

— Предположението е едно, реалността — съвсем друго. Не си добре, братко. И знаеш какво трябва да направиш, за да излезеш от него, нали?

Мери чу вратата да се отваря и се събуди. Беше замаяна, дезориентирана. Господи, отново бе имала треска през нощта.

— Рейдж? — измърмори неясно.

— Да, аз съм.

Помисли си, че гласът му звучи ужасно. Беше оставил вратата отворена, така че вероятно нямаше да остане дълго. Може би все още й беше ядосан заради последния им разговор по телефона.

Откъм гардероба се чу подрънкването на нещо метално и шумолене на плат. Може би обличаше чиста риза. Излезе и тръгна направо към коридора, а дългото му кожено палто се развяваше след него. Мисълта, че ще излезе отново, без да се сбогува с нея, беше шокираща.

Той хвана бравата на вратата и се спря. Светлината от коридора падаше върху русата му коса и широките му рамене. Профилът му тънеше в мрак.

— Къде отиваш? — попита тя и седна в леглото.

Настъпи дълга тишина.

— Излизам.

Запита се защо гласът му звучи така, сякаш се извинява. Тя нямаше нужда от бавачка. Щом имаше работа…

О… да. Жени. Отиваше да търси секс.

В сърцето й повя хлад. Почувства се още по-нещастна, след като хвърли поглед на красивия букет цветя, който й бе подарил. Господи, повдигаше й се от мисълта, че ще докосва друга така, както нея.

— Мери… съжалявам.

Тя прочисти гърлото си.

— Недей. Между нас няма нищо, така че не очаквам да промениш навиците си заради мен.

— Това не е навик.

— О, да. Съжалявам. Пристрастяване.

Поредната дълга пауза.

— Мери, аз… Ако имаше друг начин…

— Да се направи какво? — Махна с ръка. — Не ми отговаряй.

— Мери…

— Недей, Рейдж. Не е моя работа. Просто излез.

— Мобилният ми телефон ще бъде включен, ако…

— Да. Наистина ще ти се обадя.

Той я гледа втренчено секунда. А после черната му сянка изчезна през вратата.