Златната клонка

1. Пренасяне на злото върху неодушевени предмети

И така проследихме практиката да се умъртвява божество при ловния, скотовъдния и земеделския етап от развитието на обществото и се опитахме да дадем обяснение на мотивите, които са накарали хората да възприемат един толкова странен обичай. Остава да отбележим още един негов аспект. Понякога върху умиращия бог прехвърлят всичките нещастия и грехове на целия народ и по този начин оставят хората невинни и щастливи. Представата, че бихме могли да прехвърлим нашата вина и страдания на друго същество и то да ги понесе вместо нас, е добре позната на първобитното съзнание. Тя възниква от съвсем очевидно смесване на физическото и умственото, на материалното и нематериалното. Първобитният човек си представя, че след като е възможно да прехвърли товар дърва, камъни или каквото и да е още от собствения си на нечий друг гръб, също така е възможно да прехвърли на другиго товара на болките и скръбта си и той да страда вместо него. Първобитният човек действува съобразно тази идея и затова прибягва до безкрайно много недружелюбни средства, за да прехвърли бедата, която сам не може да понесе. С две думи казано, принципът за страдане по пълномощие се приема и провежда в практиката от народи, намиращи се на ниско обществено и културно развитие. На следващите страници ще илюстрираме теорията и практиката, каквито ги намираме у първобитните хора в цялата им оголена простота, а не прикрити с рафинирана метафизика и тънкостите на теологията.

Средствата, към които прибягва коварният и егоистичен дивак, за да се облекчи за сметка на съседа си, са много и затова ще приведем само няколко типични примера. Преди това обаче трябва да отбележим, че не е необходимо злото, от което човек прави опити да се освободи, да се прехвърли непременно на друг човек, то спокойно може да се предаде на животно или предмет, макар във втория случай предметът да е обикновено само носител, който предава бедата на първия докоснал го човек. Жителите на някои индонезийски острови са на мнение, че епилепсията може да се излекува, като нашибаш лицето на пациента с листа от определени дървета и ги хвърлиш. Смята се, че болестта е преминала в листата и е била изхвърлена заедно с тях. За да излекуват зъбобол, някои австралийски аборигени притискат към страната си нагрят копиемет. После хвърлят копиемета и с него си отива и зъбоболът под формата на черен камък, наречен. Karriitch. Такива камъни ще намерите в стари могили и пясъчни дюни. Те се събират внимателно и се хвърлят по посоката, където се намират враговете, та тях да ги заболи зъб. Бахима, пастирско племе от Уганда, често страда от абсцеси: „Това страдание лекуват, прехвърляйки го на другиго. За целта вземат от магьосника билки, натриват ги върху отока, а после ги заравят на пътя; първият, който стъпи върху заровените билки, придобива болестта, а болният оздравява.“

Друг път заболяването се пренася на чучело, като междинен етап за преминаването му върху човешко същество. Така например знахарят на баганда прави от глина модел на своя пациент, след това роднина на болния трие фигурката по гърба на страдалеца, заравя я на пътя или я скрива в тревата край него. Първият човек, който стъпи на фигурката или мине край нея, хваща болестта. Понякога правят чучело от бананов цвят, вързан така, че да прилича на човек и си служат с него по същия начин както и с глинената фигурка. Но използуването на фигурки за такава злосторна цел било углавно престъпление и умъртвявали всеки, когото заловели да ги заравя на пътя.

Когато жителите на Западен Тимор предприемат дълги и уморителни пътувания, те си веят с разлистени клони, а след това ги хвърлят на определени места, където са ги хвърляли и техните прадеди. Предполага се, че умората, която изпитват, минава в листата и остава назад. Други използуват вместо листа камъни. По същия начин уморените хора на архипелага Бабар се удрят с камъни и вярват, че по този начин прехвърлят на тях умората, която изпитват телата им. После хвърлят камъните на специално определени места. Поверия и обичаи са натрупали купчините, които пътешествениците в много отдалечени места на света забелязват край пътищата и към тях всеки минаващ туземец прибавял камък, пръчка или листо. На Соломоновите и Банксовите острови например туземците имат навика да хвърлят пръчки, камъни и листа на купчина там, където започва стръмна пътека с думите: „Ето къде остава умората ми.“ Това не е религиозен обред, защото хвърленият върху купчината предмет не е дароприношение пред духовните сили, а думите, с които придружават действието, не са молитва. Това е чисто магически обред за освобождаване от умората, който първобитният човек си представя, че може да въплъти в пръчка, лист или камък и да отхвърли от себе си.

2. Пренасяне на злото върху животни

Животните често се използуват като средство за пренасяне или отнасяне на злото. Когато мавър има главоболие, хваща агне или коза и я бие, докато падне на земята, вярвайки, че по този начин главоболието му ще се пренесе на животното. В Мароко богатите маври държат в оборите си глигани, та джиновете и злите духове да се отклонят от конете и да влязат в глигана. Когато всички останали средства се провалят, кафрите от Южна Африка „довеждат при болния човек коза и признават на животното греховете на краала. Понякога пускат по няколко капки кръв от болния на главата на козата, а след това я оставят на незаселено място в степта. Предполага се, че болестта се пренася на животното и се загубва в пустинята“. Когато върлува чума, хората в Арабия развеждат камила из целия град, та животното да приеме болестта върху себе си. После я удушват на свещено място и си представят, че са се освободили от камилата и чумата наведнъж. Както се съобщава, когато на о. Формоза80 върлува едра шарка, местните жители прогонват демона на болестта в свиня, а после отрязват ушите на животното и ги заравят или пък заравят самото животно, убедени, че по този начин се освобождават от заразата.

У малгашите средството, което отнася злините, се нарича фадитра. „Фадитра може да е всяко нещо, избрано от сикиди81 да отнесе всички злини или болести, които могат да навредят на щастието, покоя или благоденствието на индивида. Фадитра може да е пепел, монета, овца, тиква или каквото и да е, посочено от сикиди. След като е определен конкретният предмет, жрецът изброява всички злини, които биха могли да навредят на човека, за когото го прави, а после нарежда на фадитрата да ги отнесе завинаги. Ако фадитрата е пепел, я издухва, за да я отнесе вятърът. Ако е монета, хвърля я в дълбока вода или там, където никога няма да я намерят. Ако е овца, трябва да се отнесе на известно разстояние на гърба на човек: той тича с все сили и през цялото време мърмори, сякаш е преизпълнен с ярост към фадитрата заради злините, които отнася. Ако е тиква, я отнасят на гръб на малко разстояние и там я хвърлят на земята с всички признаци на ярост и възмущение“. Гадател уведомил един малгаш, че е осъден на кървава смърт, но може да отклони съдбата си, като изпълни определен обред. С малък съд кръв на главата си трябвало да се покачи на гърба на бивол и както го е възседнал, да изсипе кръвта на главата на бивола, а после да отпрати животното в пустинята, откъдето то никога да не се върне.

Батаките от о. Суматра имат обред, който наричат „да накараш проклятието да отлети“. Бездетните жени правят жертвоприношение на боговете под формата на три скакалеца, представляващи крава, бивол и кон. После пускат на свобода лястовица с молитва проклятието да падне на птицата и да отлети с нея. Малайците смятат, че ако в някоя къща влезе животно, което обикновено стои настрана от човека, това вещае беда. Ако в къщата влети дива птица, трябва внимателно да се улови, да се намаже с мазнина, а после да се пусне на свобода и по определен начин да се нареди на птицата да отнесе със себе си всякакви беди и нещастия, които могат да се случат на обитателите. Изглежда, че в древността гръцките жени са правели същото е лястовиците, които хващали в къщите си: заливали ги със зехтин и ги пускали да отлетят, очевидно за да отнесат лошия късмет от къщата. Карпатските гуцули си представяли, че могат да предадат лунички на първата лястовица, която видят напролет, като си измият лицето в течаща вода и кажат: „Лястовице, лястовице, вземи си луничките и ми дай розови бузи.“

При смъртен случай бадагите от Нилгерийските планини в Южна Индия предавали греховете на покойника на малаче. За целта хората се събират около трупа и го отнасят на края на селото. Там старейшина на племето, застанал при главата на трупа, прочита или изпява дълъг списък грехове, каквито би могъл да извърши всеки бадага, и хората повтарят след него последните думи от всеки стих. Изповядването на греховете се повтаря три пъти. Казано по-просто, общият брой на греховете, които може да извърши един човек, възлиза на триста. Като признава, че покойникът е извършил всичките, старейшината вика високо: „Не спирайте техния полет към чистите божи нозе.“ След като свърши, цялото множество скандира високо „Не спирайте полета им“. И отново старейшината навлиза в подробности и вика: „Той уби пълзящата змия. Това е грях. Това е грях.“ В миг хората подемат последната му дума и всички викват: „Това е грях“. Докато викат, старейшината слага ръка на малачето. Така грехът се предава на него. По този внушителен начин се изрежда цялата поредица от грехове. Но това не е достатъчно. Когато замре последният вик „Нека всичко е добре“, единият старейшина отстъпва мястото си на друг и отново започва изповед, и отново всички викат „Това е грях“. Прави се за последен път, после всички застиват в тържествена тишина и пускат малачето на свобода. Също както еврейския изкупителен козел, то никога повече не може да се използува за светски цели. На едно погребение на бадага, наблюдавано от преподобния А. К. Клейтън, обиколили с малачето три пъти около носилото и слагали ръката на мъртвеца на главата му. „Предполага се, че по този начин малачето приело всички грехове на покойника. После го прогонили на голямо разстояние, та да не може никого да опетни и се казва, че никога няма да го продават, а ще гледат на него като на посветено на бога свещено животно.“ „Идеята на този обред е, че греховете на покойника влизат в малачето или че задачата за опрощаването им се възлага на него. Казват, че малачето скоро изчезва, и повече не се чува, не се вижда.“

3. Предаване на злото на хора

Ролята на изкупителен козел понякога играят и хора, като отклоняват към себе си злините, заплашващи другиго. Когато някой цейлонец е тежко болен и лечителят не може да направи нищо за него, викат „танцьор на дявола“ и той прави жертвоприношение на дяволите, танцува със съответни маски и призовава един след друг демоните на болестта да излязат от тялото на болния и да влязат в неговото. След като успешно измъкне причинителя на болестта, изкусният танцьор ляга на погребално носило, прави се на умрял и го изнасят на открито място извън селото. Оставен на себе си, той скоро се съживява и бързо се появява отново, за да получи възнаграждението си. През 1590 г. осъдили шотландска вещица на име Агнес Сампсън, че е излекувала някой си Робърт Кеърс от болест, „предадена му от магьосник от запад по времето, когато бил в Дъмфриз, която болест взела върху себе си и я запазила с високи стенания и мъки до сутринта, когато в къщата се чула голяма тупурдия“. Шума вдигала вещицата, в усилията си с помощта на дрехи да предаде болестта от себе си на котка или куче. За нещастие опитът бил отчасти несполучлив. Болестта не се лепнала на животното, а сполетяла Александър Дъглас от Далкийт, който повяхнал и умрял от нея, докато първоначално болният Робърт Кеърс оздравял.

„В една част на Нова Зеландия смятат за необходимо да си изкупят греховете: обредът се изпълнява над един индивид и се приема, че той поема всички грехове на племето; към тялото му предварително връзват стрък папрат, с който човекът скача във водата, където го отвързва и го пуска да отплава към морето и да отнесе греховете със себе си“. При извънредни обстоятелства пренасяли греховете на раджата на Манипур в други хора, обикновено престъпници, и той ги помилвал, защото понасяли неговите страдания. За да постигнат това предаване, облечени в хубави дрехи, раджата и съпругата му се къпели на издигнато на базара скеле, а престъпникът клечал под него. Водата измивала греховете и те падали върху човека-изкупителна жертва. За да се извърши процесът, раджата и съпругата му давали хубавите си дрехи на техния заместител, докато? самите те се обличали в нови и оставали сред народа до вечерта. Когато наближава краят на раджата, в Траванкоре търсят свят брахман, който се съгласява срещу сумата от десет хиляди рупии да поеме върху себе си греховете на умиращия. Светият човек, готов да се пожертва за олтара на дълга, бива въведен в стаята на смъртника, където прегръща здраво умиращия раджа и му казва: „О, царю, наемам се да понеса всичките ти грехове и болести. Нека, ваше величество, живее дълго и щастливо да управлява.“ Приеме ли върху си греховете на страдащия, прогонват го от страната и повече не го допускат в нея. В Учкурган (Туркестан) г. Шуйлер видял старец, за когото му казали, че изкарвал прехраната си, като поемал върху себе си греховете на мъртвите и бил посветил живота си на това, да се моли за душите им.

В Уганда имало обичай, когато армията се връщала и боговете предупредели чрез своите оракули царя, че на войниците се е прилепило някакво зло, да изберат измежду пленниците една робиня, заедно с крава, коза, кокошка и куче от плячката и да ги върнат под усилена стража до границата на страната, откъдето са дошли. Там им счупвали крайниците и ги оставяли да умрат; защото така осакатени не можели да изпълзят пак в Уганда. За да осигурят предаването на злото на тези заместници, изтривали хора и добитък със снопчета трева и ги привързвали към жертвите. След това обявявали армията за неопетнена и й позволявали да се върне в столицата. По същия начин при възкачването си на престола новият цар на Уганда наранявал човек и го изпращал като изкупителна жертва в Баньоро да отнесе със себе си всевъзможните злини, които биха се полепили по царя.

4. Предаване на злото в Европа

Приведените дотук примери за предаване на злото бяха извлечени от обичаите на първобитни народи. Но подобни опити да се прехвърли товарът на болестта, нещастието и грехът от един на друг човек, на животно или на предмет са били разпространени и сред цивилизованите европейски народи както в древно, така и в по-ново време. Римляните лекували треска, като изрязвали ноктите на пациента, набождали изрезките във восък и ги залепили на съседска врата преди изгрев слънце; тогава треската минавала от болния на съседа. И гърците прибягвали до подобни методи, защото, когато определял законите за своята идеална държава, Платон бил на мнение, че ще е прекалено да се очаква от хората да не се тревожат, когато намерят восъчни фигурки, залепени на вратите си, на надгробните камъни на родителите си или хвърлени на кръстопът. В IV век от нашата ера Марсел от Бордо предписвал лечение за брадавици, което е все още на мода сред суеверните хора на различни места в Европа. Докоснете с по едно камъче всяка своя брадавица; завийте камъчетата в место от бръшлян и ги хвърлете на оживен път. Който ги вдигне ще му пораснат брадавици, а вие ще се отървете от тях. Жителите на Оркнейските острови измиват болния, а после изливат водата пред някоя порта, убедени, че болестта ще напусне болния и ще се пренесе на онзи, който първи мине през портите. Баварски лек за треска е да напишеш на парче хартия „Треско, стой настрана. Не съм си у дома“ и да пъхнеш хартийката в нечий джоб. Тогава човекът хваща треската, а болният се отървава от нея. Чешката рецепта за лечение на същата болест е следната. Вземете празно гърне, отнесете го на кръстопът, хвърлете го и бягайте. Който първи се спъне в гърнето, ще пипне вашата треска и вие ще се излекувате.

Също като първобитните народи и европейците се опитват да предадат болка или болест от човек на животно. Сериозни автори от древността препоръчват, ако човек бъде ухапан от скорпион, да седне на магаре с лице към опашката или да прошепне в ухото му: „Ухапа ме скорпион.“ Според тях и в двата случая болката ще се пренесе от човека на животното. Марсел препоръчва много такива начини за лечение. Той например ни дава следното средство за премахване на зъбобол. Стъпил обут на земята под открито небе, хвани жаба за главата, плюй й в устата, помоли я да отнесе болката, а после я пусни. Но церемонията трябва да се изпълни в щастлив ден и час. В Чешър много често лекуват по подобен начин болестта, наречена афта, която засяга устата или гърлото на новородени. Пъхва се за няколко мига главата на млада жаба в устата на страдалеца и се предполага, че той ще оздравее, а жабата ще се разболее. „Уверявам ви — разказвала стара жена, която често провеждала подобно лечение — в продължение на много дни след това чувахме как бедната жаба кашля и буха, ще се пръсне от кашляне и бухане; да ти се скъса сърцето, като чуващ как бедното животно кашля из градината.“ В Нортхамптъпшър, Девъншър и Уелс лекуват кашлица, като слагат косъм от главата на болния между две парчета намазан с масло хляб и дават този сандвич на кучето. Животното хваща кашлицата и пациентът се освобождава от нея. Болест може да се предаде на животно и като разделиш яденето си с него. В Олденбург например, ако сте трескав, слагате купа с прясно мляко пред куче и казвате: „Пожелавам ти късмет, хрътко, нека ти се разболееш, а аз да оздравея!“ Когато кучето излочи част от млякото, отпивате от него и давате на кучето пак да лочи. Пак отпивате и когато това се е повторило три пъти, треската се е прехвърлила на него и вие сте се отървали.

Чехите лекуват треска, като излизат в гората преди изгрев слънце и търсят гнездо на бекасина. Открият ли, вземат едно от пилетата и го държат три дни при себе си. После отиват в гората и пускат пилето на свобода. Треската веднага напуска човека. Отнася я бекасинчето. По подобен начин по времето на ведите старите индуси прогонвали туберкулозата с помощта на сойка. Те казвали: „Ти, туберкулозо, изчезни, със сойката отлети! С буйния порив на бурята, с вихрушката изчезни!“ В село Хландехла в Уелс има черква, посветена на преподобната мъченица Св. Текла, където лекуват или са лекували епилепсия, като я предавали на кокошка или петел. Болният първо измивал крайниците си в свят кладенец съвсем наблизо, пускал в него като дар четири пенса, обикалял три пъти наоколо му и три пъти повтарял божията молитва. Слагали в кошница кокошка или петел — в съответствие с пола на болния, и обикаляли с нея първо около кладенеца, а после около черквата. След това болният влизал в черквата, лягал пред олтара и оставал там до зазоряване. Най-сетне давал за черквата шест пенса и си отивал, като оставял птицата. Ако тя умре, смятали, че болестта се пренесла от мъжа или жената на нея и болният се е излекувал. Дори през 1855 г. стар енорийски служител разправял, че си спомня много добре как птиците се олюлявали и падали от припадъците, които са поели върху себе си.

Много често страдалецът се стреми да прехвърли своето бреме, било то болест или лош късмет на неодушевен предмет. В Атина има малка църквица на Св. Йоан Кръстител, построена до древна колона. Болните от треска отиват там, защото вярват, че като прикрепят навосъчен конец към вътрешната част на колоната, ще й предадат своята треска. В Бранденбургска околия казват, че ако страдаш от световъртеж, трябва да се съблечеш гол след залез и три пъти да обиколиш поле с лен; световъртежът ти ще се предаде на лена и ти ще се отървеш от него.

И все пак в Европа може би най-често използували за приемник на болести и беди всевъзможни храсти и дървета. Българите лекуват треска, като обикалят на изгрев слънце три пъти върба и викат: „Тебе треската да разтресе, слънцето мене да стопли.“ На гръцкия о. Карпатос свещеникът връзва червен конец около врата на болния. На следващата сутрин приятелите на болния свалят конеца, отиват на високото и го окачват на някое дърво, като смятат, че по този начин предават болестта на дървото. Италианците се опитват да лекуват треска по същия начин — връзват я за дървото като животно. Нощем страдалецът връзва конец за лявата си китка и на следващата сутрин го окачва на дървото. Така той връзва треската за дървото и се освобождава от нея, но трябва да се пази да не минава отново край същото дърво, иначе треската ще се откъсне от конеца, с който е превързана, и отново ще го нападне. Фламандците лекуват треска по следния начин: отиват рано сутрин при стара върба, връзват три възела на един от клоните и казват: „Добро утро, старо, давам ти настинката си, добро утро, старо.“ После се обръщат и побягват, без да поглеждат назад. Ако в Зоненберг искате да се отървете от подагра, отивате при млада ела и връзвате възел на една от клонките й с думите: „Добро дърво, благородна ела. Нося ти подаграта си. Ето, връзвам възел и в него остава подаграта ми. В името на… и т.н.“

Ето и друг начин да се предаде подагра от човек на дърво: изрежете ноктите от пръстите на страдалеца, а също и няколко косъма от краката му. Пробийте дупка в дъб, натъпчете ноктите и космите в дупката, запушете я и я замажете с кравешки тор. Ако в срок от три месеца болният се излекува от подаграта си, бъдете сигурни, че се е лепнала на дървото. За да се отървете от брадавици, в Чешър е достатъчно да ги натриете със сланина, да срежете кората на ясен и да пъхнете парчето сланина под кората. Скоро брадавиците ще изчезнат от ръката ви, но ще се появят под формата на груби изриви или чепове по кората на дървото. В Бъркхемпстед, Хартфордшър, има дъбове, които се ползуват със старата слава, че лекуват треска. Болестта се предава на дървото по прост, но болезнен начин. Прикрепят кичур коса на болния с пирон към такъв дъб, после с рязко дърпане той се откъсва от дървото, като му оставя кичур от косата си заедно с треската.