Златната клонка

1. За празниците на огъня изобщо

Направеният по-горе преглед на народните празници на огъня в Европа навеждат на някои общи наблюдения. Преди всичко не може да не ни направи силно впечатление подобието между тези обреди, независимо по кое време на годината стават и в коя част на Европа се чествуват. Обичаят да се палят големи огньове на открито, да се прескачат и да се прекарва през тях добитъкът, сякаш на практика е нещо универсално за цяла Европа, а същото би могло да се каже за шествията или надбягванията с разпалени факли из ниви, овощни градини, пасища или обори. По-малко разпространени са обичаите да се изстрелват запалени дискове във въздуха и да се пуска надолу по склона запалено колело. Церемониалът с бъдника се различава от останалите празници на огъня със своята интимност и семеен характер, но тази особеност спокойно може да се дължи просто на суровото време сред зима, което прави неприятно публичното чествуване на открито, да не говорим, че един внезапен силен дъжд или сняг могат във всеки момент да ликвидират самия повод за събирането, т.е. да изгасят огъня. Независимо от местните или сезонните различия, приликите между празниците по всяко време на годината и по всички места са много големи. И тъй като самите церемонии си приличат, приличат си и облагите, които хората очакват да получат от тях. Независимо дали се използува под формата на големи клади, запалени на определени места, на факли, които се разнасят от място на място, или пък на въглени и пепел, взети от димящия куп гориво, смята се, че огънят допринася за растежа на посевите и благоденствието на хора и животни. В положителен аспект — като ги стимулира, или в отрицателен — като отклонява опасностите и катастрофите, с които ги заплашват гръмотевици и мълнии, пожари, гниене, милдю, вредители, безплодие, болест и не на последно място — всевъзможни магии.

Но естествено ние се питаме: Как става така, че с такива прости средства хората очакват да постигнат такива големи облаги? По какъв начин те си въобразяват, че могат да получат толкова хубави неща и да избягнат множество беди с помощта на огън и дим, на въглени и пепел? Съвременните изследователи дават две различни обяснения на празниците на огъня. От една страна, се твърди, че те са слънчеви заклинания или магически церемонии, предназначени да осигурят необходимата слънчева светлина за хора, животни и растения на принципа на имитативната магия — като се разпалват огньове и като се наподобява на земята големият източник на светлина и топлина на небето. Такова е становището на Вилхелм Манхардт. Бихме могли да го наречем слънчева теория. От друга страна, се твърди, че ритуалните огньове не са по необходимост свързани със слънцето, а са просто замислени като пречистване, предназначено да изгори и унищожи всякакви вредни влияния, схващани както в лична форма — вещици, демони и чудовища, така и в безлична — като разпространило се замърсяване или влошаване на въздуха. Това е становището на доктор Едвард Вестермарк и очевидно на проф. Ойген Могк. Нея бихме могли да наречем теория за пречистването. Очевидно теориите постулират две много различни представи за огъня, който играе главната роля в обредите. Според едното становище огънят, също както слънцето по нашите географски ширини, е благодатна творческа сила, която стимулира растежа на растенията и развитието на всичко необходимо за здравето и щастието; докато според другото той е свирепа разрушителна сила и тя поразява и унищожава всички зловредни елементи, били те духовни или материални, които застрашават живота на хора, животни и растения. Според едната огънят е стимулант, а според другата — дезинфектант; от едната гледна точка свойството е позитивно, а от другата — негативно.

И все пак колкото и по различен начин да обясняват огъня, двете обяснения може би не са съвсем непримирими. Ако приемем, че запалените на тези празници огньове са били преди всичко предназначени да наподобят слънчевата светлина и топлина, можем да не гледаме на техните пречистващи и обеззаразяващи свойства, които народното съзнание, изглежда, наистина им приписва като на атрибути, извлечени пряко от пречистващите и обеззаразяващи свойства на слънчевото греене. Така бихме могли да заключим, че докато наподобяването на слънчевото греене при тези церемонии е първично и оригинално, пречистването, което им се приписва, е вторично и производно. Такова заключение, което заема средно положение между двете противопоставящи се теории и признава елемент на истина и в двете, бе възприето от мене в по-ранните издания на този труд; междувременно обаче д-р Вестермарк приведе убедителни доказателства в полза на теорията за пречистването и съм принуден да кажа, че неговите аргументи имат голяма тежест и според мен при едно по-пълно оглеждане на фактите доказателствата сякаш натежават в негова полза. Но въпросът не е дотолкова ясен, че да ни даде възможност да отхвърлим слънчевата теория, без да я обсъдим, и затова имам намерение, преди да обърна внимание на съображенията, които говорят против нея, да приведе онези, които говорят в нейна полза. Една теория, която е имала подкрепата на такъв умен и ерудиран изследовател като В. Манхардт, заслужава да бъде изслушана с уважение.

2. Слънчевата теория за празниците на огъня

В една от предишните части на този труд видяхме, че първобитните народи прибягват към магия, за да предизвикат слънчево греене и не би имало нищо чудно, ако първобитните хора в Европа са правили същото. Нещо повече, като имаме предвид европейския климат, който е студен и влажен през голяма част от годината, ще е съвсем естествено слънчевите заклинания да са играли много по-важна роля в суеверните обичаи на европейските народи, отколкото в тези на първобитните народи, защото последните живеят по-близо до екватора и следователно получават от природата повече слънчева топлина, отколкото им е нужна. Това становище за празниците ще намери подкрепа в различни аргументи, извлечени отчасти от техните дати, отчасти от характера на обредите и отчасти от влиянието, което според хората те оказват на времето и на растителността.

Преди всичко, когато става дума за датите, не може да е чисто съвпадение, че два от най-важните и широко разпространени празника съвпадат повече или по-малко точно с двете повратни точки във видимия път на слънцето по небето — когато то достига съответно своята най-висока и най-ниска точка. Нещо повече, що се отнася до празненството по Коледа, не ни остава място за предположения, защото знаем от изричните свидетелства на древните, че то е въведено от църквата, за да замени стария езически празник на раждането на слънцето, което хората очевидно схващали като новородено в най-краткия ден от годината и чиято светлина и топлина от този момент забележително нараствали, докато постигнат пълната си сила по Еньовден. Затова съвсем не е пресилено предположението, че първоначалното предназначение на бъдника, който има такова видно място в народните тържества, свързани с Коледа, е било да помогне на измъчващото се посред зимата слънце да запали наново своята привидно гаснеща светлина.

Не само датите на някои от празниците, но и начинът на тяхното отбелязване подсказва съзнателно наподобяване на слънцето. Обичаят да се търкаля горящо колело надолу по склона, така често наблюдаван по време на тези церемонии, би могъл лесно да мине за имитация на пътя на слънцето по небето и наподобяването би било особено подходящо в деня на лятното слънцестоене, когато всяка година слънцето започва да слиза. Наистина той се е тълкувал по този начин от някои хора, които са го отбелязали. Не по-малко картинно е наподобяването на видимото въртене на светилото с въртенето на катраненото буре около стълба. Освен това общата практика по тези празници да се хвърлят във въздуха пламтящи дискове, понякога нарочно направени във формата на слънцето, може спокойно да показва наличие на имитативна магия. При тях, както при много други случаи, може да се смята, че магическата сила постига резултат с наподобяване или по индукция: като наподобявате желания резултат, вие действително го причинявате; като имитирате движението на слънцето по небето, вие действително помагате на светилото да следва то своя небесен път акуратно и енергично. Името „небесен огън“, както понякога народът нарича еньовденския огън, говори ясно за съзнателната връзка между земния и небесния огън. Освен това, в подкрепа на гледището, че огънят е замислен като мнимо слънце, се привежда начинът, по който са го запалвали първоначално в такива случаи. Както са доловили някои учени, много е вероятно в минали времена при периодичните празници той навсякъде да се е получавал чрез триенето на две парчета дърво. Този начин продължава да се използува на някои места както на Великденските, така и на Еньовденските празненства и се казва изрично, че е бил общоприет преди Белтейнските празненства в Шотландия и Уелс. Но онова, което прави почти сигурно предположението, че това е неизменният метод за запалване на огъня на тези периодични празници, е аналогията с живия огън, защото той почти винаги се е получавал от триенето на дърво, а понякога от въртенето на колело. Приемливо предположение е, че използуването за тази цел колело представя слънцето и ако едно време огньовете на редовно повтарящите се празненства са се получавали по един и същ начин, това може да се смята като потвърждение на възгледа, че те са били първоначално слънчеви заклинания. В действителност има, както посочва Кун, доказателства, че летните огньове са запалвани точно така. Видяхме, че много унгарски свинари палят в навечерието на Еньовден клада, като въртят колело около завита в коноп дървена ос и прекарват прасетата си през така получения огън. В Обермедлинген (Швабия) „небесният огън“, както са го наричали там, се палел на Св. Битов ден (15 юни): вземали колело от каруца, което предварително намазвали с катран и усуквали със слама, главината му набивали на върха на върлина, висока четири метра. Запалвали колелото на възвишение и докато слизали с него по склона, хората долу произнасяли определени фрази, с вдигнати към небето очи и ръце. Прикрепеното на върлината колело и неговото запалване показват, че първоначално огънят се е получавал, както в случая с живия огън, от въртенето на колелото. Датата, на която се извършва церемонията (15 юни), е близо до деня на лятното слънцестоене; освен това видяхме, че в Мазурия действително палят или поне са палели еньовденския огън, като са въртели бързо колело около дъбов стълб, макар да няма сведения, че с получения по този начин нов огън са правели клада. Но трябва да имаме предвид, че във всички такива случи използуването на колело би могло да е просто механизирано средство, което улеснява операцията по запалването на огъня, защото увеличава триенето; и при това положение не е необходимо то да има някакво символично значение.

Освен това влиянието, което тези огньове упражняват върху времето и върху растителността, независимо дали са периодични или инцидентни, би могло да се приведе в подкрепа на гледището, че те са слънчеви заклинания, тъй като приписваните им резултати наподобяват тези на слънчевото греене. Например поверието у французите, че в дъждовит юни запалването на летни огньове ще спре дъжда, се разбира, като че те могат да разпръснат облаците, да накарат слънцето да пробие и със своята лъчиста енергия да изсуши мократа земя и отцеждащите се дървета. Споменахме, че швейцарските деца използуват живия огън да разчистват мъглата и това може много естествено да се изтълкува като заклинание за слънце. Във Вогезите хората вярват, че летните огньове помагат да се запазят плодовете и да се осигури добра реколта. В Швеция съдят дали предстоящият сезон ще е топъл или студен по посоката, в която вятърът издухва пламъците на огньовете, запалени на Първи май: ако те се отклоняват на юг, ще е топло, а ако отиват на север — студено. Несъмнено тук посоката, в която се наклоняват пламъците, е по-скоро предзнаменование за предстоящото време, отколкото средство да му се повлияе. Но можем да сме до голяма степен сигурни, че това е един от случаите, когато магията е прераснала в гадаене. А в Айфеловите планини, когато димът отива към житните ниви, това е предзнаменование, че реколтата ще е богата. Но по-древното становище може да е било, че димът и пламъците не само предсказват, но и в действителност дават богата реколта, защото топлината им действува на житото както слънчевата. Може би с оглед на това жителите на о. Ман палели огньове откъм страната, откъдето духа вятърът, та димът да минава над нивите. И матабелите в Южна Африка палят около април грамадни огньове в градините си, откъм страната на вятъра „и тяхната идея е, че като минава над посевите, димът ще им помогне да узреят“. А зулусите изгарят „в огъня, запален откъм страната на вятъра, магически вещества, та като окадят градините, да подобрят реколтата“. Освен това идеята на нашите европейски селяни, че посевите ще растат добре, докъдето се вижда светлината на огъня, може да се тълкува като остатък от вярата в стимулиращата и оплождаща сила на огньовете. Може да се твърди, че същата вяра проличава отново в практиката жарава, взета от огньовете, да се пръска из нивите с надежда, че ще допринесе за развитието на посевите. Може би това стои и в основата на обичая лененото семе да се засява в посоката, накъдето клонят пламъците, пепелта от огъня да се смесва със семето за посев, да се разпръсва самата пепел по полето, за да го оплоди, да се прикрепи парче от бъдника към ралото, за да могат семената да родят. Мнението, че ленът или конопът ще израстат колкото са високи пламъците или колкото високо скачат хората над тях, принадлежи очевидно към същата категория идеи. Освен това, когато в Конц, на бреговете на Мозел, пламтящото колело, което търкалят надолу по склона, стигне реката, преди да е угаснало, това се посреща като доказателство, че гроздоберът ще е богат. Дотолкова дълбоко е залегнало това вярване, че успешното изпълнение на церемонията давала право на селяните да наложат данък върху собствениците на съседните лозя. Тук може да се приеме, че незагасналото колело представлява незакритото от облаците слънце, което от своя страна предвещава богата гроздова реколта. Затова каруцата, натоварена с бъчви бяло вино, което селяните получавали от съседните лозя, би могло да мине като заплащане за това, че са осигурили слънце на лозята. По подобен начин в долината на Гламоргън пускали на Еньовден да се търкаля надолу по склона горящо колело и ако огънят загаснел, преди колелото да стигне до подножието на склона, хората очаквали слаба реколта, а ако то горяло по целия път надолу и продължавало да пламти дълго след това, стопаните вярвали, че реколтата през лятото ще е добра. И тук е естествено да се предположи, че селското съзнание е установявало пряка връзка между огъня на полето и огъня на слънцето, от което зависят посевите.

На в народното съзнание стимулиращото и оплождащо влияние на огньовете не се свежда само до растителния свят; то се разпространява и върху животните. Това личи явно от ирландския обичай да прекарват яловия добитък през летните огньове, от френското вярване, че натопен във вода, бъдникът помага на кравите да се отелват и в представата на сърбите, че ще имат толкова пилета, телета, агнета и козлета, колкото искри излязат от ударения бъдник, от френския обичай да слагат пепелта от огньовете в полозите на кокошките, за да снасят яйца и от немската практика да смесват пепелта от огньовете с водата на добитъка, та животните да се плодят. Освен това има явни признаци, че благодатната топлина на огньовете стимулирала дори човешката плодовитост. В Мароко хората смятат, че бездетните двойки могат да се сдобият с потомство, като прескачат летен огън. Според едно ирландско поверие момичето, което прескочи три пъти летния огън, скоро ще се ожени и ще стане майка на много деца; във Фландрия жените прескачат летните огньове, за да си осигурят леко раждане; на много места из Франция смятат, че ако момичето танцува около девет огъня, то положително ще се ожени в срок от една година, а в Чехия си представят, че за да му се случи това, е достатъчно да види девет огъня. От друга страна, хората в Лехрейн казват, че ако млад мъж и млада жена прескачат заедно огъня и останат неизцапани от него, младата жена няма да стане майка през следващите дванадесет месеца — пламъците не са я докоснали и оплодили. В някои части на Швейцария и Франция запалването на бъдника се придружава с молитва жените да раждат деца, козите — козлета, а овцете — агнета. Вероятно спазваното по някои места правило огньовете да се палят от човека, който се е оженил последен, принадлежи към същата категория идеи, независимо от това, дали се предполага, че такъв човек получава от огъня или му предава възпроизводително и оплождащо влияние. Общоразпространената практика влюбените да прескачат пламъците, хванати ръка за ръка, може спокойно да се корени в представата, че по този начин бракът им ще бъде благословен с потомство; а подобен мотив би могъл да обясни и обичая, който задължава оженените през годината двойки да танцуват на светлината на факлите. А пък сцените на полова разпуснатост, с които са се отличавали празненствата по Еньовден у естонците и по Първи май в Англия, може да са се породили не от обикновената разпуснатост на веселящи се хора, а от първичната представа, че подобни оргии са оправдани и дори се изискват от някаква тайнствена връзка между човешкия живот и небесните изменения в този повратен момент от годината.

При разглежданите тук празници обичаят да се палят огньове обикновено се свързва с носенето на запалени факли из нивите, градините, пасищата, стадата и едва ли можем да се съмняваме, че двата обичая са само два различни начина да се постигне желаната цел, а именно да се спечелят облаги, които според хората произтичат от огъня, бил той неподвижен или преносим. При това положение, ако приемем слънчевата теория като обяснение на тези празници, ще трябва да я отнесем и към факлите; ще трябва да предположим, че обичаят да се върви тържествено или да се тича с разпалени факли из полето е само едно средство да се разпространи на шир и длъж благодатното влияние на слънчевата светлина, която припламващите факли слабо наподобяват. В полза на този възглед може да се каже, че понякога хората разнасят факлите из полето с изричната цел да оплодят нивите и разхвърлят из тях жарава от кладата, за да предотвратят появяването на главня. В навечерието на Дванадесетия ден мъже, жени и деца в Нормандия тичат бясно из нивите и овощните градини със запалени факли, размахват ги сред клоните и ги хвърлят по стеблата на плодните дръвчета, за да изгорят мъха и да прогонят къртиците и полските мишки. „Те вярват, че церемонията изпълнява двояка цел — да прогони вредителите, чието размножаване би било истинска напаст, и да придаде плодовитост на дърветата, нивите и дори на добитъка“; и те си въобразяват, че колкото по-дълго продължи церемонията, толкова по-богата ще е реколтата от плодове на следната есен. В Чехия се казва, че житото ще порасте толкова високо, колкото високо хвърлят пламтящите метли. Освен това тези представи не се ограничават само в Европа. Няколко дни преди новогодишния празник дворцовите евнуси в Корея размахват горящи факли и едновременно пеят заклинания, като се предполага, че така осигуряват обилни добиви през следващия сезон. Може да се каже, че обичаят в Поату да се търкаля из полето горящо колело, който недвусмислено има за цел да оплоди нивята, вероятно въплъщава същата идея в още по-образна форма; защото по този начин хората правят така, че по земята, която ще приеме в себе си стимулиращото и благотворно влияние на мнимото слънце, трябва да премине то самото, а не неговата светлина и топлина, представена от факлите. Освен това очевидно разнасянето на запалени главни около добитъка е равнозначно на прекарването на животните през огъня; а в такъв случай, щом огънят е заклинание за слънце, и факлите трябва да са нещо такова.

3. Теорията за празниците на пречистващия огън

Дотук изложихме онова, което би могло да се каже за теорията, че на европейските празници огънят се пали като заклинание, което да осигури обилна слънчева топлина и светлина за хората и животните, за посевите и овошките. Остава да разгледаме онова, което би могло да се каже против тази теория и в полза на становището, че при тези ритуали огънят се използува не като творческа сила, а като средство, което пречиства хора, животни и растения, като изгаря и поглъща вредните елементи, били те материални или духовни, които застрашават всички живи същества с болест и смърт.

Първо, трябва да се обърне внимание, че хората, които изпълняват обичаите с огъня, сякаш никога не го отнасят към слънчевата теория, за да ги обяснят, а тъкмо напротив, те излагат често и категорично теорията за пречистването. Това е силен аргумент в полза на последната и против слънчевата теория; защото обяснението, което народът дава на един народен обичай, никога не бива да се отхвърля, освен ако имаме много сериозни причини за това. А в този случай не виждаме особено основание. Схващането за огъня като средство за унищожение, което може да се използува, за да погълне злите неща, е толкова просто и очевидно, че спокойно би могло да хрумне дори и на първобитното селячество, сред което са се зародили тези празници. От друга страна, схващането за огъня като продукт на слънцето, или най-малкото като свързан с него чрез физическа индукция, е далеч по-сложна и не така очевидна; и макар че използуването на огъня като заклинание, което да доведе до слънчево време, е сякаш неоспорима, все пак при опитите си да обясним народните обичаи не трябва никога да прибягваме до по-сложните, при наличието на по-прости идеи, особено когато те се поддържат категорично от самите хора. А в случая с празниците на огъня неговите разрушителни качества са нещо, към което хората се връщат отново и отново; също много важно е и това, че магията е сякаш голя мото зло, срещу което огънят е насочен. Казва ни се много пъти, че огньовете са предназначени да изгорят или отблъснат вещиците, а понякога намерението е изразено картинно, като изгарят чучело на вещица в огъня. Следователно, имайки пред вид голямата власт, която е имал страхът от магия над съзнанието на европейските народи във всички времена, може да подозираме, че първоначалното предназначение на всички, тези празници на огъня е било просто да унищожат или най-малкото да отърват от вещиците, защото са ги смятали за причинители на почти всички нещастия и беди, които сполетяват хората, добитъка, посевите.

Това предположение ще се потвърди, когато разучим злините, които, както се смята, огънят лекува. Може би на първо място сред тях трябва да сложим болестите по добитъка; а от всички възможни злини вероятно няма друга, която хората така упорито да приписват на вещици, както тази, че пакостят на стадата и най-вече, че крадат млякото на кравите. Освен това е много важно, че бедственият огън, който вероятно може да се разглежда като родител на периодичните празници на огъня, се пали преди всичко като лек за шап или други болести по добитъка; а това обстоятелство подсказва нещо, което по принцип изглежда вероятно — че обичаят да се пали жив огън се отнася до времето, когато прародителите на европейските народи са преживявали предимно от продуктите на своите стада, а земеделието играело все още подчинена роля в живота им. Вещиците и вълците са двете категории големи врагове, от които пастирите продължават да се страхуват на много места в Европа; и няма нищо чудно, че прибягват към огъня като мощно средство, способно да ги пропъди. Изглежда, че у славяните враговете, които живият огън трябва да надвие, не са толкова живите вещици, колкото вампири и други зли духове, и церемонията е предназначена по-скоро да пропъди, отколкото да изпепели тези злосторни същества. Но за нас тези различия не са съществени. Важното е да. се отбележи, че сред славяните живият огън, от който по всяка вероятност произхождат всички разгледани тук церемониални огньове, не е заклинание за слънце, а очевидно и недвусмислено само средство да се защитят хората и животните от нападенията на злосторни същества, които селяните смятат, че изгарят или пропъждат с топлината на огъня, тъй както биха изгорили или подплашили диви животни.

Освен това често се предполага, че огньовете предпазват нивите от градушка и сградите от гръмотевици и мълнии. Но хората обикновено смятат, че градушките и гръмотевичните бури се причиняват от вещици; следователно огънят, който пропъжда вещиците, по необходимост служи едновременно и като талисман против градушки, гръмотевици и мълнии. Нещо повече, главните, взети от огньовете, най-често прибирали в домовете, за да ги предпазят от пожар; и макар това да се прави може би на принципа на хомеопатичната магия, като единият огън се използува като средство против другия, не е изключено неговото предназначение да е било да плаши вещиците-подпалвачки. Друго нещо — хората прескачат огньовете като средство за предотвратяване на колики и гледат втренчено в пламъците, за да запазят очите си здрави; но в Германия, а вероятно и по други места, отдавали коликите и възпалението на очите на машинациите на вещици. Освен всичко се предполага, че прескачането на огъня помага на човека да не го боли гърбът, като жъне; а пък в Германия тези болки се наричат „вещарски болежки“ и се приписват на действието на магия.

Но ако трябва да разглеждаме огньовете и факлите на празниците на огъня като средство за борба с вещиците и вълшебниците, то вероятно същото обяснение се отнася не само до горящите дискове, които се изстрелват нагоре, но и до горящите колела, които се пускат по склоновете в такива случаи. Можем да предположим, че дисковете и колелата са също предназначени да изгорят вещиците, които невидими витаят във въздуха или бродят из нивите, овощните градини и лозята по склоновете. Наистина винаги се е смятало, че вещиците се носят из въздуха, яхнали метли или други не по-малко удобни превозни средства; и ако е така, най-успешно биха могли да ги достигнат, като изстрелват по тях, докато прелитат над главите в мрака, запалени неща от рода на дискове, факли и метли. Южнославянските селяни вярват, че вещиците се носят в тъмните облаци на градушката, затова стрелят по облаците, за да свалят чумите и през това време ги кълнат с думите: „Триж проклет да си, Иродиа, майка ти е езичница, от бога прокълната и окована с кръвта на Спасителя.“ Освен това изнасят гърнета с разпалени въглени и изсипват в тях осветен зехтин, лаврови листа и пелин, за да почнат да димят. Предполага се, че димът се вдига в облаците, зашеметява вещиците и те падат на земята. И за да не паднат на меко, а да се ударят здравата, селянинът бърза да изнесе стол и го обръща с краката нагоре, та вещицата да си счупи краката в краката на стола. Отгоре на това, изпълнен с ожесточение, той нарежда коси, градинарски ножици и други страховити оръжия с острието нагоре, та да посекат и осакатят бедните гадини, когато паднат от облаците право върху тях.

От тази гледна точка плодородието, което се предполага, че ще последва от използуването на огъня под формата на клади, факли, дискове, търкалящи се колела и т.н., не се схваща като пряко следствие от нарастването на слънчевата топлина, т.е. предизвикано от магията на огъня; то е само непряк резултат, дошъл от освобождаването на възпроизводителните свойства на растения и животни от фатално сковаващата ги зла магия. А онова, което се отнася до възпроизводството на растения и животни, може да се отнася и до плодовитостта на хората. Предполага се, че огньовете стимулират брака и дават деца на бездетните двойки. Не е необходимо този благодатен резултат да следва пряко от някаква стимулираща или оплождаща енергия в самия огън; той може да се дължи на това, че неговата сила е отстранила пречките, които ползуващите се с печална слава вещици и вълшебници поставят пред единението на мъжа и жената.

В такъв случай теорията за пречистващото свойство на ритуалните огньове изглежда, общо взето, по-вероятна и съответствуваща повече на наличните данни, отколкото противопоставящата й се теория за тяхната връзка със слънцето.