Златото на Спарта

Глава 48

Реми и Сам се измъкнаха през вратата, слязоха по стълбите и тръгнаха по стъпките на Холков, като на всеки няколко крачки спираха и се ослушваха. Бяха много предпазливи, може би повече от необходимото, но знаеха, че руснакът е професионалист. Имаше съвсем реална възможност да ги причаква в засада. Най-добре щеше да е, да открият Холков и партньора му и да ги наблюдават незабелязано.

Времето не ги улесняваше. Валеше гъст сняг и видимостта беше спаднала до трийсетина метра. Снегът и вятърът постепенно заличаваха следите на Холков. Повървяха около петнайсет минути и стигнаха до място, където пътеката се разклоняваше. Наляво и надясно водеше към други бунгала, а направо — към нещо като хамбар. Зад него смътно се очертаваше тъмният силует на църквата. Отляво се чу глух удар от затръшване на врата. Сам и Реми бързо се дръпнаха от пътеката и се скриха в храсталака. След десет секунди се появи фигура, която продължи към другото бунгало. Минута по-късно се чу скърцане на панти.

Сам се промъкна до пътеката и погледна надясно. Обърна се и даде знак на Реми. Двамата бързо изтичаха в бунгалото, от което Холков току-що излезе. Вмъкнаха се вътре и затвориха вратата. Сам се приближи до прозореца и коленичи до него. Реми клекна до Сам.

След десетина минути Холков и партньорът му отново се появиха и завиха към църквата. След секунди снегът ги погълна.

— Колко ще чакаме? — попита Реми.

Сам извади брошурата от джоба си и разгледа картата.

— Между това място и църквата има още една постройка. Дали вече са я проверили, никой не знае.

— Значи, можем да продължим и да се надяваме, че ще ги видим преди те да видят нас.

— Може би — каза Сам малко разсеяно, — а може би не. — Той порови в раницата си и извади фотоапарата. Започна да разглежда снимките на екрана. — Ето, заснех това, докато обикаляхме по кея.

Беше снимка на хангара за лодки. През открехнатите врати се виждаше белият нос на един катер.

— Сигурно е за спешни случаи — предположи Реми. — Виждам още два зад него.

Сам се ухили дяволито и кимна.

— Този поглед ми е познат — каза Реми, — зъбчатите колела в главата ти се завъртат. Да чуем какво си намислил.

— Да ги пратим за зелен хайвер в стил Макгайвър.

— Няма ли да бъде малко прозрачно?

— Да, но все пак ще трябва да решат: да тръгнат, да се разделят или да останат на място. Не могат да си позволят да ни изпуснат. При всички положения това е най-доброто, което можем да направим.

Сам и Реми последваха стъпките на Холков до пътеката и завиха наляво. Пътеката отново се разклоняваше при последната сграда преди църквата. Пухкавият сняг бързо трупаше: тревата вече беше покрита с осем-десет сантиметра, дърветата бяха побелели. Алпийската пролет се беше превърнала в зимна приказка.

Следите на Холков завиваха надясно, така че Сам и Реми поеха наляво, плътно покрай стената. През няколко метра спираха да се огледат и ослушат. Стигнаха до ъгъла на предната стена. Пред тях се откри голяма част от църквата. Отдясно беше оградата, ливадата и пътеката към кея. Отляво едва различаваха силуета на секстанта, а зад него — фиорда, обвит в мъгла.

Реми внезапно спря и подръпна ръкава на Сам, за да привлече вниманието му. Кимна с брадичка към стената зад гърба им. Сложила ръка на дървото, тя беззвучно каза: „Вибрация“. Той притисна ухо до стената. От другата страна на ъгъла се чу скърцане на врата. Сам надникна, после бързо се дръпна назад и се залепи до стената. Реми го последва.

След секунди се появиха Холков и партньорът му и тръгнаха по пътеката към църквата. Сам и Реми изчакаха двамата да се скрият, после се втурнаха напред, снишиха се и влязоха в отворената барака за дърва до вратата.

— Да им дадем една минута — прошепна Сам. — Ако вече са претърсили параклиса, ще се върнат доста бързичко. Ако ли не, ще изтичам до хангара.

— А аз какво ще правя в това време? Ще седя и ще чакам?

— В общи линии.

— Забрави!

Сам я хвана за ръката.

— Щом аз тръгна, ти ще се затвориш тук и ще стоиш на място. Ако сме двама, рискът да ни забележат става двойно по-голям.

— Тогава по-добре не изоставай — каза Реми и се изправи. — Идваш ли?

Сам въздъхна.

— Идвам!

Двамата се затичаха приведени и заобиколиха църквата отляво, стараейки се да бягат само по тревата, без да стъпват на пътеката. След минута стигнаха до мястото, на което се съединяваха някогашната хижа и параклисът. Промъкнаха се покрай бялата стена, следвайки извивката й, докато стигнаха до пътечката по брега. Спряха. На не повече от петнайсет метра пред тях беше хангарът.

Вратата беше отворена.

Вътре се виждаха движения. Холков излезе, последван от партньора си. Двамата мъже се огледаха. Поговориха малко, накрая Холков посочи към площадчето И двамата се запътиха натам. Сам и Реми ги изчакаха да стигнат до средата на пътечката, втурнаха се напред и се вмъкнаха в хангара.

Голям горе-долу колкото два гаража, хангарът беше разделен на три части с дълги дъски, висящи на въжета от тавана. Във всяко отделение имаше по един оранжево-бял петнайсетфутов служебен катер „Ханс Баро“. Вратите на хангара бяха залостени.

Сам мина по едната дъска, вдигна резето и открехна вратата няколко сантиметра. Вътре нахлу леден вятър.

— Потърси ключове — прошепна той.

Провериха катерите един по един, но не намериха ключове.

— Това може би обяснява какво е правел Холков тук — каза Реми. — Отрязвал ни е пътя за бягство. Или персоналът просто държи ключовете на друго място.

— Нещо ми подсказва, че той не би разчитал да ни задържи с липсата на ключове.

Сам вдигна капаците на двигателите на всеки катер поотделно и ги разгледа на светлината на диодното си фенерче. Навсякъде по една жица беше откачена от стартера.

— Откачени са, а не срязани — отбеляза Реми, която надничаше през рамото му.

Явно Холков подготвяше и собственото си бягство.

— Хитро, но не достатъчно — рече Сам. Още откак се бе научил да държи отвертка, той си играеше с всички уреди, които му попаднеха под ръка, започвайки от петгодишна възраст с тостера на майка си. Обучението му и работата му в АИПСО само бяха доразвили уменията му.

— Оглеждай се — каза той на Реми.

Тя коленичи до вратата и залепи око до пролуката между пантите.

Сам се качи в средния катер, включи фенерчето си, захапа го между зъби и се мушна под таблото на румпела.

Електрическата система беше съвсем проста. Кабелите бяха скрити под един пластмасов панел отдолу. Той бързо проследи проводниците за запалването, прожектора, сирената и чистачките на предното стъкло. С помощта на швейцарското си ножче бързо се сдоби с две жици по двайсет сантиметра и оголи краищата им. Закачи едната за стартера, а другата прибра в джоба си.

— Какво още? — разсеяно попита той. — Нещо просто, но не твърде очевидно.

Реми надникна през рамото му и сви рамене.

— Намери кого да питаш. Не можеш ли да им измислиш някоя гадост?

— Бомба например? Ще ми се, ама няма от какво.

Сам продължи да се оглежда. Отне му две минути, но намери това, което търсеше: изкривена четка в алтернатора. Върна я в правилното й положение.

Доволен, че е открил всички хитрости на Холков, той се мушна отново под таблото, намери проводниците за запалването, оголи ги и ги остави да висят. Изпълзя обратно и се качи горе. Огледа се и бързо намери, каквото му трябваше: шейсет сантиметра ластик с куки в двата края. Закачи единия край за кормилото, а другия — за ръчката на горивото, която дръпна докрай. Накрая развърза въжетата на носа и кърмата и ги пусна във водата.

Сега идваше тънката част: изборът на момент.

— Как е при теб?

— Няма и следа от тях.

Сам се приближи до вратата и надникна. Площадчето на кея се губеше в снежната пелена. Дръпна Реми и й каза:

— Щом чуеш двигателя, бягай. Върни се по стъпките ни и ме чакай в бараката за дърва.

— Добре — каза Реми и застана в готовност до вратата.

Сам се върна при катера и отново се мушна под таблото.

— Стискай палци — промърмори той и докосна оголените жици за запалването. Искрата не закъсня. Сам отскочи назад и се втурна към вратата.

— Бягай! — извика той на Реми.

Тя се огледа набързо и се втурна навън.

Двигателят на лодката заработи. Сив пушек изпълни хангара. Водата под кърмата се разпени и катерът се метна напред, излетя през вратите и изчезна.

— Попътен вятър! — пожела му Сам, после се обърна и побягна.