Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Нещастните братя Улуфсон нямаха представа къде да търсят свещеничката и онзи другия. Започнаха с навъртане около църквата в продължение на няколко дни, а после на още няколко. Но единствената промяна през това време беше, че по чакълената пътека пред входа поникнаха бурени. С изключение на това наоколо не се случваше нищо.

След около седмица на един от братята му хрумна, че могат да натиснат дръжката на вратата, към която водеше чакълената пътека, за да проверят дали е заключена. Не беше.

Отвътре църквата все още приличаше на бойно поле. Никой от Агенцията за държавни вземания не беше сметнал за важно иззетата сграда да бъде разтребена.

Но братята не можаха да открият никаква следа за местонахождението на свещеничката и онзи другия.

В сакристията обаче имаше към хиляда литра вино в кутии, което си струваше да се опита. Не беше лошо и благодарение на него неприятната обстановка стана малко по-приятна.

Освен това в един гардероб откриха купища комикси. Ако се съдеше по датите на издаване, комиксите бяха стояли там повече от трийсет години.

– Комикси в църква? – учуди се Улуфсон.

Брат му не отговори. Вместо това седна да чете „Таен агент Х9“.

Улуфсон пък се насочи към кошчето за боклук, което се намираше до единственото бюро в сакристията. Изсипа съдържанието му и се разрови сред смачканите хартийки. Оказа се, че това са бележки за плащане в брой, издадени от хотел „Хилтън“, който се намираше до „Слусен“52 в Стокхолм. Първата бележка беше за една нощувка, следващата за още една, и още една... Да не би онези свине да си живееха в „Хилтън“ с парите на братята и на останалите измамени? Не ползваха кредитна карта. Плащаха от ден за ден. Винаги готови да избягат.

– Ела! – каза Улуфсон, който току-що бе стигнал до най-блестящото заключение в живота си.

– Чакай малко – каза Улуфсон, който беше стигнал до средата на един брой на „Модести Блейз“.

52 Ключов транспортен възел в центъра на Стокхолм. – Б. пр.