Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 18

Рецидивистът Улуфсон – онзи, който бе нокаутиран от свой новопокръстен колега рецидивист в кръчма в Сьодермалм – се събуди само след няколко минути. Отнесе се грубо с току-що пристигналите с линейка парамедици, напсува бедната сервитьорка, която поиска от него да си плати, хвърли последната чаша каберне совиньон в стената и се заклатушка навън. За по-малко от половин час пристигна в дома на брат си Улуфсон (в рецидивистките среди не е необичайно личните имена да се прескачат). Щом малкият брат разясни ситуацията на големия брат, Улуфсон и Улуфсон веднага се отправиха към Къща за гости „Шоуден“, за да раздадат правосъдие.

Хотелът изглеждаше изоставен. На рецепцията двама объркани гости, които си искаха ключовете, се чудеха къде се е дянал рецепционистът. Един друг човек пък поне от десет минути чакаше да се регистрира. Той каза на Улуфсон и Улуфсон, че няколко пъти е натискал звънеца, но без резултат. Накрая се обадил на номера на хотела и сам вдигнал телефона, който звъннал откъм рецепцията.

– И вие ли сте запазили стая? – попита мъжът.

– Не – каза Улуфсон.

– Не сме – каза Улуфсон.

Двамата излязоха навън, взеха туба бензин от колата, отидоха от задната страна на хотела и го запалиха.

За да дадат да се разбере.

Неясно какво.

Често ставаха такива неща, когато бяха заедно. Улуфсон беше темпераментен почти колкото брат си.

Час по-късно дежурният шеф на екипа от пожарникарската станция в Худинге реши, че няма смисъл да се обажда за подкрепление. Имотът беше в пламъци и не можеше да бъде спасен, но нямаше вятър и като цяло условията бяха благоприятни, така че околните сгради не бяха застрашени. Оставаше им само да гледат как хотелът гори. Все още не можеха да са сигурни, но според свидетелските показания вътре не бе изгорял никой, а пожарът бил разпален нарочно от две неизвестни лица. В юридическо отношение това означаваше палеж.

Тъй като, изглежда, нямаше пострадали, новината не беше от национално значение. Само че будният вечерен редактор на „Експресен“ си спомни къде бе взето интервюто с онзи, дето му викаха Убиеца Андерш. Вярно, оттогава бяха минали две-три години, но убиецът може би още живееше там? След бързо, но качествено журналистическо проучване афишът за следващия ден бе готов.

Война в подземния свят:

УБИЕЦА АНДЕРШ

бяга след

УМИШЛЕН ПАЛЕЖ

На случката бяха отделени цели четири страници, където се повтаряше колко опасен е Убиеца Андерш. Статията се допълваше от догадки относно причината за предполагаемия опит за убийство чрез палеж. Пишеше също, че Убиеца Андерш, който не изгорял в хотела, сега се намирал някъде на улицата – преследван! – и търсел ново място, където да отседне. Може би някъде близо до теб?

Изплашена нация е тази, която чете вечерните вестници.