Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 10

Дойде денят, в който триото трябваше да изчисти сметките си с Графа. Този път жертвата беше клиент, който взел един лексус RX 450 h за пробно каране през уикенда, но междувременно някой откраднал колата.

Поне така твърдеше клиентът.

В действителност беше скрил автомобила при сестра си в Даларна, която, вместо да се замисли, веднага се снимала зад волана и качила снимката във фейсбук. Понеже всички познават някого, който познава някого, познат на някого, не мина много време, преди истината да стигне до Графа. Клиентът измамник дори не разбра, че е разкрит, преди лицето му да бъде смачкано, а всички по-достъпни зъби – избити. Поради възрастта и обявената цена на автомобила (ще рече: колата беше нова и скъпа) заминаха и една капачка на коляно и един пищял.

Работата беше рутинна, също като онази отпреди деветнайсет месеца, когато в цената влизаше счупването и на двете ръце на мъжа, който, за свое нещастие, се бе представил твърде слабо в играта на блекджек, но се бе отървал наполовина заради едно бебе.

Убиеца Андерш изпълни прецизно и тази поръчка (две ръце винаги бяха по-лесни от една, защото тогава не се налагаше да мисли коя трябва да счупи). И вероятно с това щеше да се приключи, ако не се беше сетил за думите на свещеничката при първата им среща. Тя бе споменала нещо за това колко хубаво било, че Убиеца Андерш помислил за малкото дете.

Тогава свещеничката бе цитирала Библията. Ами ако в тая книга имаше и други такива неща? Все пак беше адски дебела. Може би вътре имаше истории, които да го накарат... да се чувства добре? Да стане друг човек? Защото в главата му от време на време се появяваха мисли, които допреди това беше заличавал с алкохол.

На следващия ден щеше да говори със свещеничката и тя да му разкаже за Библията. Значи, утре. Първо кръчмата. Часът вече беше четири и половина следобед.

Или?

Така и така трябваше да мине през хотела. Можеше първо да помоли свещеничката да му разясни това и онова за това и онова. А после да разкара вечната буца в стомаха с пиене. Нямаше нужда да говори много, докато свещеничката обяснява, просто трябваше да слуша. Нищо не пречеше междувременно да си пийва.