Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 20

След неволите в магазина на червения кръст те заобиколиха езерото Хелгашьон от лявата страна и продължиха пътуването си на юг, като вече избягваха населените места. Ранният обяд се превърна в наденици с пюре от бензиностанция. От там нататък пътуваха спокойно чак до покрайнините на град Хеслехолм в северната част на Сконе17. Тогава Убиеца Андерш сигнализира, че минават покрай „Сюстембулагет“18, и поиска да спрат, тъй като страдал от липса на така важното вино, което поддържало връзката му с Исус. Убиецът бе намерил бутилка минерална вода в колата, но засега опитите му да я превърне в нещо, което да става за пиене, се бяха оказали неуспешни. Но опитът прави майстора, както се казва.

Свещеничката, която беше сменила рецепциониста зад волана, не беше доволна от искането на убиеца. Щеше ѝ се да се отдалечат повечко от погрома във Векшьо, преди да пробват нова изява в центъра на някой град, но все пак го послуша, защото едно от малкото неща, по-лоши от Убиеца Андерш, беше трезвеният Убиец Андерш.

Рецепционистът също не възрази, горе-долу по същите съображения. Убиецът имаше за задача да се скрие най-отзад в малкия кемпер (където по някаква причина бе прекарал известно време, говорейки на една бутилка минерална вода), докато рецепционистът предприемеше кратката разходка до търговския център, където се намираше въпросният магазин за алкохол.

Разходката се оказа наистина кратка, защото свещеничката извади късмет и паркира на най-хубавото място, точно до входа.

– Веднага се връщам – каза рецепционистът, – а ти не излизай от колата! Какво вино искаш, между другото?

– Вземи каквото и да е, само да е червено и да има някакъв аромат. С Исус не сме придирчиви в това отношение. Не пилеем излишни пари за причастието, по-добре да мислим за онези, които...

– Да, да, добре – каза рецепционистът и тръгна.

Само преди няколко седмици Убиеца Андерш бе научил от свещеничката, че пътищата Божии са неведоми. Сега, надничайки през пердето, осъзна колко вярно бе това. Тъй като на по-малко от пет метра от кемпера стоеше не кой да е, а жена – войник от Армията на спасението, стратегически позиционирана пред доста оборотния магазин за алкохол. Държеше шапка в ръка и от време на време призоваваше хората да дарят няколко крони.

Свещеничката седеше зад волана, мислеше си за друго и не подозираше за задаващата се опасност. Убиеца Андерш внимателно заграби купчина пари, приблизително същата по големина като последната, сложи я в торбичката от бензиностанцията и открехна вратата на кемпера бавно и тихо, така че свещеничката да не забележи нищо. После заразмахва ръце, та жената от Армията на спасението да го види. Щом осъзна, че говорещият на жестомимичен език мъж се обръща именно към нея, тя направи няколко крачки към автомобила и за щастие, не разпозна най-опасния човек в страната. Когато жената се приближи достатъчно, Убиеца Андерш зашепна през полуотворената врата. Благодари ѝ за усилията ѝ в служба на Господа. После ѝ подаде найлоновата торбичка с парите.

На Убиеца Андерш му се стори, че жената изглежда изморена и изтерзана. Може би няколко утешителни думи щяха да ѝ помогнат.

– Почивай в мир – каза той дружелюбно, но прекалено силно, след което затвори вратата.

Почивай в мир? Свещеничката зад волана успя само да се обърне, да се слиса при вида на торбичката с пари, да се слиса повторно, виждайки възрастната дама от Армията на спасението, която залитна назад, след като на свой ред видя какво дарение е получила, и да се слиса за трети път, щом въпросната жена продължи назад и се блъсна право в рецепциониста, който носеше две торби с вино за причастие.

Бутилките оцеляха. Рецепционистът помоли жената за извинение и я попита какво се е случило. Тя като че ли не се чувства добре?

В същия миг чу гласа на свещеничката откъм кемпера.

– Майната ѝ на вещицата, веднага скачай в колата. Идиотът пак го направи!

17 Най-южният лен в Швеция. – Б. пр.

18 Държавна верига магазини и единствената в Швеция, която има право да продава твърд алкохол. – Б. пр.