Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Свещеничката не спря да тормози Убиеца Андерш шест дни подред.

– Мисля, че вече е готов – каза тя на седмия ден. – Във всеки случай по-готов няма да стане...

– А и бодигардовете са нащрек – репликира рецепционистът. – Джери с ножа е събрал чудна дружина. Дори не смея да вляза в църквата, без да се легитимирам.

Тук Пер Першон отново изказа тревогата си от факта, че щедрият им убиец е на път да потъне във всеобща забрава тъкмо когато всичко е вече готово.

– Има какво да се направи по въпроса – каза свещеничката и отново придоби онзи монализин вид.

Тя имаше идея.

Грешка. Имаше две идеи.

Без да знае накъде бие свещеничката, рецепционистът отвърна на усмивката ѝ. Каза, че до този момент вече имал възможно най-голямо доверие в творческите ѝ способности. В сравнение с нея той се чувствал като таблица в „Ексел“.

– Ти си много повече, любов моя – каза свещеничката с искреност, на каквото не предполагаше, че е способна.

Рецепционистът така се вдъхнови от любовното признание, че сам не усети как по инерция взе да предлага малко тиро-риро.

– Че къде? – зачуди се свещеничката, без да звучи неодобрително.

Мамка му! Не можеха да прекарат целия си живот в кемпер с Убиеца Андерш. Въпросът с мястото за живеене, както за убийци, така и за почтени хора, предстоеше да бъде уреден.

– Зад органа? – предложи той.