Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

– Здравейте и добро утро! – каза Убиеца Андерш, влизайки в сакристията с лека стъпка. Беше в почти глупашки добро настроение. – Понеже стана каквото стана, реших да прибавя няколко безалкохолни послания към следващата проповед и искам да ги изпробвам върху свещеничката. Само първо да се изпикая!

Пасторът изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Излезе през двойната врата, предвидена за авариен изход. Не че някой го гонеше, просто искаше да се облекчи сред красивата природа, създадена от Бог.

Нито свещеничката, нито рецепционистът успяха да изкоментират появата и изчезването на убиеца, преди да чуят нов глас, този път откъм прага на сакристията.

– Добър ден – каза дребен костюмиран мъж. – Името ми е Улуф Клариндер. Аз съм от Данъчната агенция и бих искал да прегледам счетоводството ви, ако нямате нищо против.

На данъчен език това означаваше, че Улуф Клариндер възнамерява да прегледа счетоводството независимо дали потенциалните нарушители имат, или нямат нещо против.

Рецепционистът и свещеничката зяпнаха костюмирания мъж. Никой от тях не знаеше какво да отговори, но свещеничката както винаги съумя да импровизира.

– Сигурна съм, че не би имало проблеми – каза тя. – Но господин Клариндер пристига малко ненадейно. Пастор Андерш не е тук днес, а ние сме просто негови покорни служители. Възможно ли е да се върнете утре в десет? Ще предупредя пастора, че ще е добре да бъде тук по това време. Заедно с всичките си папки, разбира се. Така добре ли е?

Жената със свещеническата яка каза казаното с апломб и толкова невинен тон, че на Улуф Клариндер му мина през ума, че във въпросната енория може би въпреки всичко нямаше данъчни нередности. Анонимните сигнали имаха недостатъка, че твърде често се основаваха на злоба, а не на истина.

Това, че имало папки за разлистване, също беше добра новина. Нищо не удовлетворяваше Улуф Клариндер повече от разлистването на папка с документи.

– Всъщност идеята на този тип посещения е именно да са неочаквани – каза той. – Същевременно обаче целта на властите не е да бъдат строги отвъд всякакви граници. Десет нула нула утре сутринта е добре, стига тогава пасторът, отговарящ за финансите, да е тук заедно с... папките си ли казахте?

Държавният служител Клариндер си тръгна през едната врата секунди преди Убиеца Андерш да нахълта през другата, закопчавайки панталона си.

– Що са ви такива странни физиономиите? – попита той. – Случило ли се е нещо?

– Не – отвърна свещеничката рязко. – Нищо. Абсолютно нищо. Добре ли мина пикаенето?