Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 14

Настана вечер, а после и сутрин, но свещеничката така и не успя да заспи. Щом слънцето започна да се процежда през щорите, тя разбра, че няма друг избор, освен да събуди рецепциониста и всичко да му признае. По погрешка бе помогнала на Убиеца Андерш да открие Исус, а Исус на свой ред бе накарал Убиеца Андерш да спре с алкохола и пребиването на хора срещу заплащане.

И то незабавно.

Единствените хора на земята, от чиито глави можел да си представи да падне косъм, били те самите. И това, в случай че не се съгласели с изискванията му.

– Изискванията му? – зачуди се съненият рецепционист.

– Дължим му трийсет и две хиляди, той си ги иска, за да ги даде на Червения кръст. Не мисля, че имаше нещо друго.

Рецепционистът се изправи в леглото. Прииска му се много да се ядоса на някого, но не знаеше на кого. Дядо му, свещеничката, Убиеца Андерш и Исус му бяха подръка, но от друга страна, знаеше, че нищо няма да спечели от това.

По-добре да стане, да закуси, да седне на проклетата рецепция и да помисли логично, за да прецени накъде отиват нещата.

Значи, компанията за малтретиране вече не разполагаше с човек, който може да малтретира, така че не се очакваха по-нататъшни приходи. Планът да отмъсти на дядо си се беше закучил – поне докато Убиеца Андерш не променеше позицията си. За целта трябваше да го отдалечат от Бог, Исус и Библията – триото, което му влияеше толкова зле – и да го върнат към алкохола, кръчмите и забавленията.

Пер Першон успя да съобщи това на свещеничката тъкмо преди бившият убиец да се появи – поне два часа по-рано от когато и да било.

– Мир вам – каза той, вместо да поиска бира и сандвич както преди.

Едва ли беше лесно да преминеш от алкохолизъм към въздържание от днес за утре. Рецепционистът предполагаше, че в Убиеца Андерш протича вътрешна борба, макар и Исус засега да печелеше. Това подтикна Пер Першон да приведе в действие плана си, който бе колкото прибързан, толкова и коварен. Обикновено прибързаните и коварни планове бяха специалитет на свещеничката, така че рецепционистът още повече се възгордя, когато постигна търсения резултат.

– Сандвич със сирене, както обикновено, предполагам? Но хората, които вървят по стъпките на Исус, приемат причастие вместо бира, нали така?

Убиеца Андерш разбра това със сандвича, но не и останалото. Никога не беше виждал църква отвътре и за щастие, нямаше представа що е то причастие.

– Малка бутилка може би, все пак още е сутрин – каза Пер Першон и остави бутилка червено вино до сандвича.

– Но аз не пия алкохол...

– Разбирам, че и дума не може да става за друго освен за причастие. Христовата кръв. Да разопаковам ли и Христовото тяло?

– Христовото какво? – попита новоизлюпеният трезвеник.

Свещеничката разбра какво цели рецепционистът и се притече на помощ.

– Не стигнахме дотук, докато изучавахме Библията – каза тя. – Но съзнавам, че Убиеца Андерш взема вярата си на сериозно и по примера на Исус по време на Тайната вечеря не смята да пропуска приемането на кръвта и тялото му, макар че в секуларизирания ни свят това става все по-обичайно.

Убиеца Андерш не знаеше какво е това секуларизиран свят и не разбираше връзката между Исус и обикновеното червено вино, но, изглежда, схвана, че очевидно може да изгълта малка бутилка вино със сандвича си в името на Исус. И това беше истински прекрасно, защото сърцето му копнееше точно за нещо такова. Да обърне гръб на бирата, несъмнено беше необмислено решение.

– Е, никой не е съвършен – каза той, – още по-малко ние, които току-що сме открили вярата. Разбирам, че нямам друг избор, щом вече вървя редом с Исус. Само че ние се запознахме вчера, това означава ли, че изоставам с половин бутилка?

И така – малък успех насред големия провал. Убиеца Андерш вече бе убеден, че всеки, който наистина следва Исус, трябва да започва деня си, като приема кръвта му по време на Тайната закуска и Тайния обяд, след което да премине към Тайната вечеря и в крайна сметка към Тайната нощ, която започваше някъде към двайсет и един часа. Задържа трийсет и двете хиляди, които смяташе да прати на Червения кръст, за да ги инвестира в Христова кръв.

Но продължаваше да отказва да работи. Имаха четирима клиенти, които чакаха. Поръчките им бяха приети тъкмо преди Убиеца Андерш и Исус да се натъкнат един на друг. Оттогава рецепционистът беше по-уклончив, когато се обадеше потенциален клиент. Казваше: „в момента графикът ни е запълнен“ или „има временно прекъсване на доставките“. Но не можеха да я карат така до безкрай.

Дали беше време да прекратят дейността си? В кутиите за обувки имаше доста пари. Не за проклетия, неработещ убиец, а за самия рецепционист и многообичната му свещеничка.

Да, многообичната беше съгласна. Нямаше признаци за подобряване, тоест влошаване, що се отнася до вярата на Убиеца Андерш. Свещеничката не виждаше причина тя и рецепционистът да продължават да си общуват с него. Ако питаха нея, убиецът и Исус можеха да продължат напред рамо до рамо, най-добре към някоя пропаст, ако им се изпречеше такава на пътя.

Каза, че можела да се справи и без Къща за гости „Шоуден“, но добави, че сериозно била свикнала с компанията на Пер Янсон. Бяха двамата срещу всички останали и тя би се радвала да продължи да дели кутиите за обувки и живота си с него, ако било възможно.

Имаше нещо специално в жената, която също като него не разбираше напълно в какво се състои житейската битка. Тъкмо поради тази причина двамата се бореха добре съвместно, за по-сигурно срещу всичко и всекиго. Затова Пер Першон искаше да продължи по същия път, стига тя някога да успееше да научи името му.