Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

В един без десет вече беше време да се подготвят за седмичната доставка на Христова кръв и така нататък. Свещеничката и рецепционистът се запътиха към сакристията, която се беше превърнала едновременно в килер, склад, офис, приемна и още едно-две неща. Щом влязоха, завариха самозвания епитроп, заровил нос в куфарите, пълни с милиони.

– Какво, по дяволите, правиш тук? – попита рецепционистът, поравно изненадан и ядосан.

– По дяволите, добре казано – отвърна епитропът с принудено спокойствие. – Защото ще се озовете именно при дяволите. Убийци, мошеници, измамници... какво още? Останах без думи.

– Намерил си куфарите, паразит такъв – каза свещеничката и заключи вратата. – С какво право се бъркаш в сметките ни?

– Сметки? Предприел съм мерки, да знаете. Съвсем скоро ще сложа край на сметките ви в името на Господ. Плюя на вас! Пу! Пу, пу, пу!

Свещеничката имаше време да си помисли, че им се е лепнал доста лаконичен паразит, щом „пу“ беше единственото, с което можеше да обобщи деянията им. Нямаше време обаче да го контрира с нещо по-остроумно, преди пастор Андерш също да влезе в сакристията.

– Здрасти, Бьорие, къде се губиш? Как е животът? – каза бившият убиец, както винаги неспособен да прецени правилно ситуацията.

Няколко минути по-рано Бьорие Екман стоеше отвън с греблото в ръка. Почти беше приключил с пътеката, когато изведнъж му просветна.

Куфарите!

Естествено, че там съхраняваха парите от дяволската дейност, на която се бяха посветили. В червения и жълтия куфар. Оставаше само да осигури доказателства, преди да се обади на полицията, на правителствените служби, на омбудсмана по правата на детето... На всички, които искаха, трябваше и щяха да го изслушат.

Не беше съвсем ясно как точно ще реагира омбудсманът по правата на детето, но идеята на Бьорие беше, че всички, наистина всички трябва да разберат какво става. Вестниците, Агенцията по безопасност на храните, викарий Гранлунд, Шведският футболен съюз...

Когато някой смята, че едно протичащо църковно престъпление е нещо, за което трябва да бъдат информирани както омбудсманът по правата на детето, така и Шведският футболен съюз, то съществуват добри основания да се смята, че въпросният човек не разсъждава трезво. Такъв беше случаят и с Бьорие Екман. Оставаше му да свърши само едно нещо, преди светът да научи истината. Ако действаше достатъчно бързо, можеше да си вземе от двата куфара десятъка, който му се полагаше по право.

С оглед на това, което щеше да се случи, може би малко разсъдливост от негова страна нямаше да е излишна. Както и да е, той и греблото скоро се озоваха в сакристията, където се съхраняваха куфарите. Епитропът не се замисли колко е часът и съответно къде щяха да се намират всички криминални елементи след малко.

Това доведе до настоящата ситуация. Бьорие беше хванат в крачка и обграден от престъпниците, чиито престъпления разкриваше в същия момент. Измежду хората в сакристията беше и сянката на пастора, онзи мъж с така подходящия скверен прякор.

Радостният поздрав на пастора наведе Бьорие Екман на мисълта, че убиецът не е нищо повече от полезна пионка идиот в порочната игра.

– Не разбираш ли, че те използват? – каза той и направи четири крачки към пастора, все още стиснал греблото в ръка.

– Кои? Какво? – отвърна пастор Андерш с искрено учудване.

В същия миг отвън се чу двойно бибиткане. Седмичната доставка на финансови стимули бе пристигнала.

Джери с ножа прецени бързо, че палячото до пастора е по-малка заплаха от тази, която чисто теоретично можеше да ги дебне отвън. Отиде да отвори и поглеждайки към Бьорие Екман, каза на рецепциониста и свещеничката:

– Дръжте под око размирника, аз ще се погрижа за доставката.

Все така старателният началник по сигурността първо провери шофьора, който си беше същият като предните седмици. След това прегледа стоката в камиона и накрая застана нащрек пред портата, с гръб към стената и оглеждайки се наляво и надясно. Свещеничката и рецепционистът трябваше да пренесат кутиите вино сами.

В горичката, на около сто и двайсет, сто и трийсет метра от църквата, Графа лежеше до своята графиня. С оптическия мерник и уменията, придобити с практика, щеше да е лесна работа първо да убие бодигарда на пастора, какъвто беше първоначалният план. Но предвид новите обстоятелства съществуваше риск Убиеца Андерш – към когото Графа имаше отлична видимост – да успее да се отмести преди втория изстрел и така да оцелее. Колкото и да му се искаше на Графа да очисти охранителя като бонус, в крайна сметка Убиеца Андерш беше основната мишена.

Затова се наложи и промяната в плана. Графа постави Джери с ножа под номер две в списъка и се съсредоточи право върху Жертвата. (Йохана Шеландер и Пер Янсон също бяха обречени, разбира се, но убийствата, които един граф може да извърши за единица време, си имаха лимит.)

Докато свещеничката и рецепционистът пренасяха кутии вино, а мъжът с убийствените намерения се прицелваше, между пастора и Бьорие Екман успя да се зароди диспут.

– Мамят те! Задържат всички пари за себе си! Не виждаш ли? Или си сляп?

Но Убиеца Андерш си спомняше съвсем скорошния фурор в детската болница.

– Мили ми, добър Бьорие – каза той. – Да не си гребал твърде дълго на слънце, или какво? Не знаеш ли, че църквата вече раздаде първия си половин милион, преди дори да сме успели да го съберем? Свещеничката допринесе с последните си лични средства, за да можем да направим първото си дарение в името на Исус още преди финансите ни реално да го позволяват.

Бьорие Екман не се отказваше, но свещеничката и рецепционистът не се намесиха. Засега Убиеца Андерш се справяше с разговора достатъчно добре.

– Как може хората да са толкова глупави?! – възкликна Бьорие Екман. – Не разбираш ли колко пари събираш от богомолците всяка събота?

Убиеца Андерш не реагира добре на това как хората можели да са толкова глупави. Отчасти защото не знаеше отговора, отчасти защото долови критика към своя собствен интелект. Затова сряза Бьорие Екман, казвайки:

– Гледай си гребането, аз ще си гледам събирането на пари за хората в нужда.

Бьорие Екман от своя страна също не реагира добре на изказването на Убиеца Андерш.

– Ако наистина си така ужасно наивен (епитропът не знаеше по-груби думи), тогава продължавай. А в останалото време можеш да подравняваш пътеката сам – каза той гневно. – Все пак съм предприел мерки. Ще кажа само едно: Содом и Гомор!

С тези думи Бьорие Екман тикна греблото в ръцете на своя пастор, усмихвайки се високомерно. В следващия миг обаче положението му се влоши.

Вовеки веков.

Графа се беше прицелил от горичката. Между него и целта му нямаше никакви пречки. Куршумът щеше да уцели проклетия Убиец Андерш точно под гърдите и да мине през тялото му.

– Ще се видим в ада – каза той и натисна спусъка.

Мощният гръм накара Джери с ножа да премине от режим „общо наблюдение“ в режим „критична ситуация“. Хвърли се на земята, изпълзя до двойната порта и я затвори, като самият той остана отвън (наистина не беше страхливец), защитен до неизвестна степен от камиона, паркиран отпред. Откъде беше дошъл изстрелът?

Охранителят реагира светкавично. Въпреки това Графа успя да види, че мисията е изпълнена, тъй като Убиеца Андерш залитна назад. Сега бодигардът му се намираше зад камиона и съответно извън зрителното поле на Графа. Това накара последния да каже на своята графиня, че най-добре би било да се махат. Един охранител повече или по-малко не беше от значение, стига да не представляваше заплаха, а това би станало само ако продължаваха да се скатават в храстите на хълма. За да накара охранителя да си остане там, където беше, вместо да се втурне в самоубийствена атака, Графа изстреля и куршума с частична обвивка, като се прицели в страничния прозорец на камиона. (шофьорът беше залегнал на пода до газта, спирачката и съединителя и се отърва невредим само за няколко педи.)

Както казахме, Бьорие Екман не вярваше в добрия и лошия късмет. Вярваше на първо място в себе си и собственото си превъзходство, на второ място – в Бог, и на трето – в реда и порядъка.

Но отбелязахме също, че обективно погледнато, Бьорие Екман извади лош късмет, когато Убиеца Андерш и компания купиха тъкмо неговата църква. Лош късмет беше и това, че подаде греблото си на Убиеца Андерш точно когато Графа стреля. Лош късмет беше и че пасторът хвана греблото под такъв ъгъл, че вместо да го уцели малко над пъпа и да мине през тялото му, куршумът рикошира от металната част на градинарския инструмент. От удара греблото отскочи в лицето на Убиеца Андерш, който падна на задните си части, а от носа му потече кръв.

– Ох, мамка му! – каза той, седнал на земята.

Бьорие Екман не каза нищо. Хората рядко говорят, след като куршум с цялостна обвивка, пък макар и след рикошет, ги е уцелил в лявото око и е продължил навътре в мозъка. Бившият епитроп вече беше по-бивш от всякога. Падна на пода. Мъртъв.

– Кървя! – оплака се Убиеца Андерш, докато се изправяше бавно от пода.

– Епитропът също – отбеляза свещеничката. – Но за разлика от теб, той не хленчи. С цялото ми уважение, но в момента кръвта от носа ти е абсолютно най-малкият ни проблем.

Свещеничката погледна доскорошния им мъчител, който лежеше на пода. Кръвта течеше от дупката в главата му, където някога бе имало око.

– Отплатата, която дава грехът, е смърт. Римляни 6:23 – каза тя, без да се замисли защо в такъв случай тя самата все още беше жива.