Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 9

За Пер Першон фактът, че е излъган от живота, беше чисто и просто обективна истина. Тъй като не вярваше в никаква висша сила, а дядо му отдавна беше починал, той нямаше към кого или към какво да насочи разочарованието си. Затова още отрано реши да изпитва неприязън към целия свят и към всичко, което този свят поощряваше и съдържаше – включително седемте милиарда души, които го населяваха.

Не откриваше очевидна причина да направи изключение за Йохана Шеландер, свещеничката, която още при първата им среща се бе опитала да го измами. Но нещо в неволите ѝ му напомняше за неговите собствени. А и още преди да настъпи краят на първия ден от познанството им, двамата успяха да споделят една трапеза (тоест свещеничката изяде всички сандвичи на рецепциониста) и да станат партньори в поръчковия бизнес.

Между тях имаше неизказан афинитет още отначало, макар и на рецепциониста да му бе по-трудно да го види. Или просто му трябваше повече време.

Близо година след основаването на фирмата рецепционистът и свещеничката бяха изкарали общо около седемстотин хиляди крони, а убиецът четворно повече. Двамата си хапваха и пийваха добре в почивките, но въпреки това бяха успели да спестят около половината от печалбата си, скрита грижливо в кутии за обувки в стаята до рецепцията.

Малко по-консервативно устроеният Пер Першон допълваше дръзката и творчески настроена Йохана Шеландер и обратно. На нея ѝ харесваше ненавистта му към живота, разпознаваше се в нея. А той, който никога не бе обичал никого, включително себе си, в крайна сметка не можа да избегне прозрението, че още някой на майката земя разбира, че останалата част от човечеството не е стока.

След като отидоха до Сьодермалм да отпразнуват авансовото плащане на сделка номер сто, която се оказа и доста доходна – двойно чупене на крака и ръце, – двамата се завърнаха в хотела. Настроението беше такова, че Пер Першон се реши да попита Йохана дали си спомня как преди няколко месеца му бе предложила да завършат вечерта в стаята му.

Свещеничката си спомняше както предложението, така и отрицателния отговор на рецепциониста.

– Дали би искала да зададеш въпроса отново, тук и сега?

Йохана Шеландер се усмихна и на свой ред попита дали може първо да получи предизвестие за намеренията му. Никоя жена не би искала да ѝ откажат два пъти поред.

– Не – каза Пер Першон.

– Не какво? – каза Йохана Шеландер.

– Не, няма да ти откажа, ако ме попиташ отново.

Съвещанието на двама от изпълнените с най-много горчилка представители на нацията се състоя върху матрака и се оказа направо възхитително. Щом приключи, свещеничката изнесе кратка и за пръв път искрена проповед на тема вяра, надежда и любов, като според апостол Павел най-голяма от трите била любовта.

– Май нещата са му били ясни – каза рецепционистът, който беше напълно зашеметен от откритието, че е възможно да се чувстваш така, както се чувстваше той в момента.

– Не – каза свещеничката. – Павел е ръсил и доста глупости. Като това, че жената е създадена за мъжа, или че е най-добре да си мълчи, ако не я заговарят, както и че мъжете не могат да си лягат с други мъже.

Рецепционистът прескочи това кой за кого бил създаден и каза, че си спомнял само един случай, най-много два, когато свещеничката предпочела да си замълчи, вместо да се обади. А що се отнася до това с кого да си ляга, той каза, че предпочитал жената свещеник пред мъжа убиец, и то с много, но не разбирал какво общо има Павел с цялата работа.

– Аз лично по-скоро бих си легнала със стойка за велосипед, отколкото с Убиеца Андерш – каза свещеничката. – Но по същество съм съгласна с теб.

Рецепционистът се зачуди какво се казва в Библията за сексуалните отношения между жена и стойка за велосипед, а свещеничката му напомни, че по времето на Павел велосипедът още не бил измислен и това вероятно се отнасяло и за стойката.

Нямаше какво повече да добавят по темата. Вместо това започнаха ново съвещание, също толкова лишено от горчилка, колкото и това, което бяха приключили преди малко.