Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 71

Трийсет и две годишната Мария Юхансон живееше заедно с петгодишната си дъщеря Гисела в тесен двустаен апартамент в Юстад, един от най-южните градове в Швеция. Таткото го нямаше вкъщи. Не се бе прибирал от около година. Мама Мария беше безработна и според вестник „Юстадс Алеханда“ някой бе счупил прозореца на спалнята ѝ с камък. Сега Мария имаше проблеми със застраховката, защото според застрахователното дружество имало доказателства, че камъкът бил хвърлен от бащата на Гисела в една съботна вечер. Доказателствата се състояха главно в показанията на самия татко по време на полицейски разпит. Той признаваше, че вечерта отишъл на ресторант, след което посетил апартамента на бившата си приятелка. Тя отказала да отвори вратата и да прави секс с него дори срещу заплащане, така че той ѝ се развикал и я обвинил, че проституира. Посещението му завършило с камъка, хвърлен през прозореца.

От застрахователна гледна точка проблемът беше, че таткото на Гисела все още бил регистриран на въпросния адрес. А ако някой съзнателно и умишлено руши собствения си дом, не може да очаква компенсация от застрахователите. Затова Мария и малката Гисела се оказваха принудени или да празнуват Коледа с фазерна плоча вместо прозорец в спалнята, или да похарчат всичките си спестявания за ново стъкло и така напълно да отменят Коледата на Гисела. Понеже зимата беше студена дори далеч на юг, налагаше се да предпочетат стъклото и Гисела оставаше както без подарък, така и без елха.

Такова беше положението в дома им, когато на вратата се почука. Мама Мария отвори предпазливо, та нали това можеше да бъде...

Но не беше. Беше Дядо Коледа. Истинският Дядо Коледа, както изглеждаше. Той се наведе и подаде на Гисела интерактивна кукла – такава, с която можеше да говори! Куклата получи името Нане и се превърна в най-любимото притежание на Гисела. И то въпреки факта, че Нане не беше особено кадърно програмирана.

– Обичам те, Нане – казваше Гисела.

– Не знам, не познавам стрелките на часовника – отвръщаше Нане.

Освен куклата Дядо Коледа даде плик с двайсет хиляди крони на майката на Гисела. И каза „Весела Коледа“, защото така прави един Дядо Коледа. После добави и „Осанна!“, в разрез с инструкциите си, защото на този Дядо Коледа малко му хлопаше шейната.

Изчезна толкова внезапно, колкото се беше и появил. Качи се в такси, чийто шофьор се казваше Таксиджията Торщен. На задната седалка седяха доволни две от джуджетата на Дядо Коледа. Не носеха коледни дрехи, а едното беше бременно в осмия месец.

Операция „Дядо Коледа“ започна в Юстад и продължи на север. Следващата спирка беше Шобу. След това дружината се отправи към Хьорбю, Хьойор, Хеслехолм и още по-нататък. Правеха средно по едно дарение дневно, на стойност между десет и трийсет хиляди крони, в продължение на четири седмици. Понякога под формата на пари, понякога на подаръци, понякога и двете.

Самотните майки бяха добра инвестиция. Самотните деца бежанци – още повече, за предпочитане момичета. Колкото по-малки бяха, толкова по-голям беше финансовият им потенциал. Болните или тези в неравностойно положение също ставаха. Сладките момченца и момиченца с рак бяха същински джакпот.

Дядо Коледа, между другото, вече беше ходил в Хеслехолм в миналия си живот. Таксиджията Торщен ги закара до един специален адрес, а Дядо Коледа влезе във входа и позвъни на възрастната жена войник от Армията на спасението, на която вече беше дал пари веднъж.

Тя отвори вратата, прие дебелия плик със сто хиляди крони, погледна вътре и каза:

– Бог да те благослови. Но не сме ли се срещали и друг път?

Вместо да отговори, Дядо Коледа свирна на таксито си и изчезна, преди жената войник да успее да каже: „Мога ли да те почерпя с пюре от ряпа?“.

Според бюджета разходите през първия месец щяха почти да достигнат петстотинте хиляди, които им оставаха. Това означаваше, че приключението и парите щяха да свършат до февруари – ако дотогава не получеха нищо в замяна.

Но след периода от двайсети декември до двайсети януари общите разходи възлизаха на четиристотин и шейсет хиляди, въпреки че през тези четири седмици не бяха спирали да работят, както и че в Хес-лехолм финансите им понесоха тежък удар. В бъдеще смятаха да пътуват по шведските пътища три седмици месечно, а на четвъртата да си почиват у дома в Готланд. Стига, както казахме, да не фалират дотогава. Ако това се случеше, нямаше да имат друг избор, освен да почнат да произвеждат деца възможно най-бързо.

– По-добре от предвиденото! – възкликна свещеничката, щом чу за разходите.

Така се развълнува, че ѝ изтекоха водите.

– Ай! Ой! Трябва да отидем в болницата – каза тя.

– Чакай, не съм приключил – каза рецепционистът.

– Осанна! – каза Дядо Коледа.

– Ще докарам колата – каза Таксиджията Торщен.