Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 61

Третото – както хронологически, така и по големина – общо криминално събрание в Швеция се проведе в същото мазе като предните две. Присъстваха петнайсет мъже, тъй като двама бяха заловени от представители на закона, след като в твърде дрогирано състояние бяха ограбили инкасо автомобил, който всъщност се беше оказал хлебарски бус.

Макар да плячкосаха само пакет минисандвичи на пекарна „Ескелундс Хембагери“ (единият от разбойниците беше гладен), двамата носеха оръжия, заредени с бойни патрони, и получиха съответната присъда. Името „Ескелундс Хембагери“ беше споменато във всички възможни вестници, което подтикна шефа на пекарната да прати две красиви мушката в ареста, където двамата крадци бяха затворени в очакване на съдебния процес. Служителите заподозряха опит за тайно внасяне на наркотици, защото никога преди не се беше случвало арестантите да получават (нито пък да искат) цветя в знак на благодарност за зле извършено престъпление. Затова мушкатата бяха раздробени на парченца, преди да могат да бъдат дадени на получателите, което така и не се случи, защото вече нямаше смисъл да се случи.

За присъстващите на събранието новото беше, че Графа и Графинята бяха предали богу дух след интензивна борба с храбрите братя Улуфсон, които предпочетоха да не разказват подробностите около случилото се.

– Професионална тайна – каза Улуфсон, а брат му кимна, за да потвърди.

Освен това Убиеца Андерш се бе оказал зад решетките, а необичайният му религиозен проект беше прекратен.

Пред петнайсетимата оставаше въпросът какво да правят с двете дружки на убиеца. Логиката подсказваше, че те са прибрали купища пари. Тъй като Убиеца Андерш от своя страна беше прибран на сигурно място, би следвало да е безопасно да проведат един не особено приятелски разговор с приятелите му и да обсъдят придобиването на милионите. Относно по-нататъшното разпределяне на парите имаше петнайсет неизказани мнения, всичките различни.

Според онзи, на когото викаха Вола, дружките на убиеца трябваше да бъдат сполетени от същата съдба като благородническата двойка, например поглъщайки по една ръчна граната. Братята Улуфсон можели да се погрижат за това, след като така и така били набрали скорост.

След известни разногласия бе решено с 14 на 1 гласа, че не можеш да глътнеш граната, независимо дали някой страничен човек ти помага, като я натиска в гърлото ти (отделен въпрос беше рискът, на който ще се изложи натискащият), както и че взривяването на приятелите му би могло да провокира Убиеца Андерш да разкрие нежелана информация.

С други думи, без повече убийства за момента. Всички продължаваха да са единодушни, че истината за поръчаните на Убиеца Андерш убийства и осакатявания не бива да излиза наяве. Графа и Графинята вече прекарваха времето си в ада (всички се бяха запътили натам), но въпреки това можеше да се направят още доста неприятни разкрития относно това кой на кого от присъстващите е искал да посегне. Така че да пощадят свещеничката и онзи другия, след като им вземат парите, си беше просто мярка за безопасност.

С 13 на 2 гласа бе решено Улуфсон и Улуфсон да заловят приятелите на убиеца. Братята успяха да си изврънкат възнаграждение от петдесет хиляди крони, но повече от това беше немислимо, тъй като вече не ставаше дума за отнемане на живот.