Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Убиеца Андерш не беше на себе си от радост, когато разбра, че само за няколко седмици са събрали четиристотин и осемдесет хиляди крони и ще могат още веднъж да дарят половин милион, тъй като свещеничката най-щедро била решила да добави недостигащите двайсет хиляди от собствения си джоб.

– Ще седнеш от дясната страна на Бог в Царството небесно – каза ѝ той.

Свещеничката не му обясни колко малко вероятно бе това. Освен това според Псалми там вече седеше Давид, предполагаемо в скута на Исус, тъй като в Евангелие от Марк пишеше, че мястото е отредено за Божия син.

Пасторът започна да се чуди на кого да дари парите. Може би на някоя организация с нестопанска цел? Но после се сети за нещо, което бе дочул някъде.

– Всички тия приказки за дъждовните гори, за какво става дума? Да се спаси гора, звучи красиво, освен това горите са създадени от Бог. Но няма ли да е още по-добре да намерим някоя, където не вали така ужасно много?

Свещеничката вече не се изненадваше на нищо, което излизаше от устата на пастора, макар още да ѝ бе трудно да смели Boletus edulis – обикновената манатарка.

– Мислех си по-скоро да спасим още няколко болни или гладуващи деца – каза тя.

Убиеца Андерш не търсеше престиж. Дъждовни гори или гладуващи деца – за него беше все едно. Важно бе самото даване в името на Исус. Все пак си позволи да отбележи, че комбинацията от гладуващи деца в дъждовна гора звучеше особено специално. Но в Швеция май нямало такива?