Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Имаха свидетелство за брак, както и декларация, че не съществуват пречки за сключването на такъв. Губернаторката ги похвали, но после попита:

– А къде са ви свидетелите?

– Свидетели? – попита рецепционистът.

– Мамка му! – каза свещеничката, която бе оженила достатъчно хора през живота си, за да се досети, че са забравили нещо. – Един момент – добави тя и се втурна към една възрастна двойка, излязла на разходка по брега.

Докато губернаторката си мислеше, че е на път да извърши гражданско бракосъчетание с псуваща свещеничка в ролята на булката, въпросната свещеничка обясняваше нещо на възрастните хора. Оказа се, че те са от Япония и не говорят шведски, английски, немски, френски или какъвто и да е друг език, в който има някаква логика. Разбраха обаче, че свещеничката иска да я последват, и те като послушни японци изпълниха желанието ѝ.

– Вие ли сте свидетелите на младоженците? – попита губернаторката.

Японците просто изгледаха жената, която каза нещо неразбираемо за тях.

– Кажете „хай“ – каза им рецепционистът (това беше единствената японска дума, която знаеше).

– – каза единият свидетел, тъй като не посмя да направи друго.

– – каза съпругата му по същата причина.

– Познаваме се отдавна – каза свещеничката.

За да може да удостовери брака, от губернаторката се искаха малко административни врътки и известна доза въображение. Но тя беше от хората, които предпочитат да решават проблемите, а не да ги създават, така че не след дълго свещеничката и рецепционистът получиха писмено потвърждение, че вече са едно цяло.