Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

С всяка изминала седмица интересът към най-интересният човек в Швеция, а може би и в Европа стихваше. Първоначално чрез фейсбук се вливаха по сто и петдесет хиляди крони дневно в спешно откритата от рецепциониста банкова сметка. Но тази сума бързо намаля наполовина, а след няколко дни спадна с още петдесет процента. Проклетите хора забравяха толкова бързо!

Още преди да уредят всички подробности с църквата, броят на даренията, насочени към възхвалявания убиец, беше паднал почти до нулата. Това тревожеше рецепциониста, който отговаряше за бюджета. Освен това до откриването оставаха още дванайсет дни. Ами ако никой не дойдеше? Представи си как той и свещеничката седят сами в църквата и добавят последните си пари към волните пожертвувания, докато убиецът проповядва Бог знае какво.

Свещеничката беше по-спокойна. Тя се усмихна на рецепциониста си и каза, че вярата може да мести планини не само в Библията, както и че не бива да се отчайват на финалната права. Сега смятала да преподаде на пастора ускорен курс по техника на проповядването. Щяло да бъде хубаво, ако през това време рецепционистът се погрижел Джери с ножа и неговите кадри да придобият малко рутина, защото иначе трудът ѝ можело внезапно да отиде нахалост.

Оказа се, като стана дума за това, че Джери с ножа имал възражение. Не бил доволен, че църквата няма авариен изход, тъй като пасторът можело да бъде нападнат, докато проповядва. Всеки крадец знаел, че трябва да има най-малкото два алтернативни пътя за бягство, в случай че го изненадат неочаквано. По време на работа. В смисъл като крадец. Или в конкретния случай пастор.

– Накратко казано, Джери иска да наеме майстор, който да пробие дупка в стената на сакристията. Казах, че първо ще говоря с теб, защото... ами, това е свещена стая в свещена сграда и не знам как...

– Една свещена дупка в стената добре ще ѝ дойде – каза свещеничката. – Сакристията с авариен изход, пожарникарите щяха да са във възторг, ако знаеха.