Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Пристигнаха. Свещеничката паркира напречно, като качи половината кемпер на тротоара точно пред входа на „Спасете децата“ на улица „Ландсвеген“ 39 в Сундбюберг. На предната седалка оставиха пакет с надпис „За „Спасете децата“. А вътре в пакета писмото на Убиеца Андерш, придружено от четиристотин и осемдесет хиляди крони (защото той не ги беше преброил правилно).

Докато свещеничката и рецепционистът чакаха зад ъгъла в кемпера, който в никакъв случай не биваше да бъде свързан с Убиеца Андерш, той самият влезе през вратата, качи се в асансьора и бе посрещнат дружелюбно от една жена, която не го разпозна незабавно.

– Мир вам – каза Убиеца Андерш. – Казвам се Убиеца Андерш, само че вече не убивам и не върша други глупости, поне не и нарочно. Вместо това раздавам пари за добри неща в името на Исус. Мисля, че „Спасете децата“ е добро нещо. Искам да ви дам половин милион... всъщност искам да ви дам повече, но засега толкова, това също не е някаква пиклива сума. Извинете, човек научава толкова много грозни думи, когато е в затвора, а не на свобода. Докъде бях стигнал? А, да, парите са в един пакет в кемпера ми, който е паркиран отвън... Или по-точно кемперът не е мой, собственикът се казва Графа, не, не се казва така, но му викат Графа и ще се радвам, ако му го върнете после, само вземете парите преди това. Да, май това беше всичко, сега ви пожелавам блажен ден в името на Исус... Осанна!

След заключителната „Осанна!“ Убиеца Андерш се усмихна благочестиво, обърна се и се качи обратно в асансьора – всичко това, докато жената на рецепцията продължаваше да стои, без да обели и дума.

Щом излезе на улицата, убиецът сви зад ъгъла и беше съвсем напълно изчезнал час и половина по-късно, когато кучето сапьор на местната полиция установи, че пакетът на предната седалка на белия кемпер пред входа на „Спасете децата“ не е опасен.

Докато кучето сапьор работеше при кемпера, полицаите подканваха замаяната жена да им разправи какво друго е казал Убиеца Андерш освен „Осанна“.