Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 68

– Скъпи приятели! Мир вам, алилуя и осанна! – поздрави ги Убиеца Андерш в стаята за посещения.

Едва го познаха. Изглеждаше бодър и силен, а почти цялото му лице беше обрасло. Убиеца Андерш обясни последното с това, че преди време свещеничката го научила, че според Стария завет не бивало да се бръсне. Не си спомнял точните думи и не могъл да ги открие сам, въпреки че ги търсил, но се доверявал на скъпата си приятелка.

– Левит 19:26-28 – каза свещеничката машинално. – Не яжте месо с кръвта му. Не правете гадания и предсказания. Не стрижете косите на главата си в кръг и не разваляйте края на брадите си. Заради мъртвец не си нанасяйте рани върху тялото си и не оставяйте белези по себе си. Аз съм Господ. Под „рани върху тялото“ е имал предвид татуировките.

– Така беше, да – каза бившият пастор и се почеса по брадата. – За татуировките няма какво да се направи, но с Исус обсъдихме въпроса и решихме да забравим за тях.

Убиеца Андерш се чувстваше като риба във вода. Давал уроци по вероучение три пъти седмично и бил привлякъл поне четирима ученици, а още много затворници се колебаели. Само веднъж нещата излезли от контрол – когато опитал да каже молитва преди вечеря в столовата, при което готвачът, излежаващ доживотна присъда, изпаднал в пристъп на гняв и започнал масов бой. Случило се така, че най-близо до него бил един чужденец, когото всички наричали Дрънкалото, тъй като никога не говорел (главно защото имал какво да каже само на собствения си език, който никой друг не разбирал). Готвачът строшил една бутилка и я забол в гърлото на Дрънкалото, който казал „Ай!“ на чист шведски и това били последните му думи.

– Онзи с бутилката получи нова доживотна присъда заради тая работа. И беше понижен в мияч на чинии.

Според Убиеца Андерш една или две доживотни присъди било все едно (макар че да миеш чинии цели два живота вместо един, може би било съдба, по-лоша от смъртта). Затова пък изгаряше от нетърпение да разкаже как в затвора отвикнал да приема причастие, но въпреки това връзката му с Исус не отслабнала. И не искал свещеничката и рецепционистът да се обидят, но докато изучавал Библията, установил, че те двамата май били разбрали погрешно някои неща относно причастието. Не било нужно човек да обръща една-две бутилки вино на ден само защото се е обърнал към Христос. Ако искали, Убиеца Андерш можел да им обясни по-подробно как стоят нещата?

– Не, благодаря – каза свещеничката. – Мисля, че общо взето, ми е ясно.

Е, можели да обсъдят въпроса и по-нататък. Накратко, готвачът, който сега щял да мие чинии всеки ден, докато не умре два пъти, сервирал единствено мляко и сок от червена боровинка съгласно затворническите разпоредби. Понеже никой от затворниците не се опиянявал от млякото или сока, в пандиза се вкарвали контрабандно големи количества субстанции, каквито Убиеца Андерш не бил приемал от много години и към които никога повече не възнамерявал да се връща.

– Като например? – поинтересува се свещеничката.

– Рохипнол и други такива гадости – каза Убиеца Андерш. – От нищо не откачам така, както от рохипнол с малко алкохол. Благодаря на Бога, че мина толкова време от последния път.

Слънчевият небосклон бил помрачен единствено от това, че от Пробационната служба забелязали колко примерен затворник бил убиецът и зад гърба му скроили план да го освободят преждевременно.

– Преждевременно? – повтори рецепционистът.

– След два месеца – отвърна Убиеца Андерш. – Само. А какво ще стане с уроците по вероучение? И с мен самия? Не съм на себе си от притеснение.

– Но това са фантастични новини! – възкликна рецепционистът с толкова искрен тон, че свещеничката се сепна. За нейно двойно смайване, той продължи: – Нека те вземем в деня на освобождаването ти. Мисля, че имам работа за теб.

– Бог да е с нас! – каза убиеца Андерш.

Свещеничката не каза нищо. Беше изгубила дар слово.