Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 5

Докато се връщаха от посещението при графа, свещеничката и рецепционистът мълчаха. Всеки събираше собствените си мисли.

Рецепционистът подозираше, че ги очакват нещастия. И пари. И още нещастия. И пари.

С нещастията вече беше свикнал. Дори нямаше да забележи, ако получи още от същото, нали? Никога обаче не бе виждал пари в по-значими количества, освен в кошмарите за дядо си. Но да съдействат за поръчково пребиване на хора? Трябваше да се консултира със свещеничката...

Йохана Шеландер като че ли се замисли какво да отговори, но не ѝ хрумна нищо по-добро от това, че ако човек благоговеел пред Господа, на него Той щял да посочи кой път да избере.

– Псалми 25 – добави тя не особено убедено.

Рецепционистът каза, че по-голяма глупост не бил чувал, и ѝ предложи да започне да използва главата си, вместо да ръси наизустени цитати от Библията. Освен това според Пер Першон последните два цитата въобще не били на място. Да не би с последното свещеничката да искала да каже, че те двамата са пратени от Бог, за да вкарват хората със съмнителен морал в правия път, и то с помощта на Убиеца Андерш? Защо тогава Бог бил избрал свещеничка, която не вярва в него? Както и рецепционист, който никога дори не си е помислял да отвори Библията?

Свещеничката отговори малко сковано, че не било толкова просто да намериш мястото си в живота. Още от раждането си, та чак до минала седмица тя била живяла в плен на семейната традиция. Сега била поела нова роля. Участвала в административното управление на едно живо торпедо. Дали тъкмо това бил начинът да си отмъсти на несъществуващия Бог, тя не би могла да знае. Но смятала да опита, като същевременно заработи някоя и друга крона.

В тази връзка искала да благодаря на Пер Янсон, или Першон, че навременно се е намесил, когато библейският ѝ автопилот изплюл онова „счупено за счупено“ пред Графа в момент, когато най-малко имало нужда от това.

– За нищо – каза рецепционистът без особена гордост в гласа.

Реши да не коментира останалото. Но между него и свещеничката определено имаше някои допирни точки.

Върнаха се в хотела. Пер Першон ѝ подаде ключа за осма стая и каза, че могат да обсъдят цената някой друг път. Беше му се насъбрало много в рамките на една неделя и искаше да си легне рано.

Свещеничката му благодари толкова светски, колкото можа.

– Благодаря – каза тя. – Благодаря за днес. Ще се видим утре, предполагам. Лека нощ, Пер. Лека нощ.