Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 58

Рецепционистът бързо бе запознат с плана и след известно колебание даде един вид благословията си.

И така: към четири и половина следобед, когато пастор Андерш беше в най-добро настроение, свещеничката и рецепционистът му съобщиха, че е време да поеме шефството на сериозно. Това означавало цялата формална собственост и отговорност да бъдат прехвърлени на негово име още сега, нямало смисъл да чакат. Също така пасторът щял да може да раздава бъдещите дарения на енорията по свое усмотрение. Свещеничката и рецепционистът щели да отстъпят крачка назад, но да продължат да му оказват морална подкрепа.

Пастор Андерш беше трогнат. Не само че свещеничката и рецепционистът му даваха по петстотин крони на седмица, които да харчи както си иска (с изключение на последните седмици, през които волните пожертвувания в най-добрия случай едва достигаха трицифрени суми), ами бяха готови да му преотстъпят и цялата слава.

– Много, много благодаря, мили приятели – каза Убиеца Андерш. – Признавам, че в началото се съмнявах във вас, но сега разбирам, че сте добри до дъното на душата си. Алилуя и осанна!

След това той подписа всички необходими документи, без дори да се запита какво пише в тях.

Щом приключиха с административната работа, свещеничката предложи пасторът сам да проведе срещата с юридическия представител на властите, който се очаквало да мине утре сутринта за рутинна проверка. Предполагала, че трябва просто да му се каже всичко както си е и нямало да има проблеми.

– Колко общо са даренията в касата? – поинтересува се Убиеца Андерш.

– Трийсет и две крони – каза рецепционистът.