Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

На следващия ден рекламният афиш11 на „Експресен“ изглеждаше така:

Най-опасният човек в Швеция?

УБИЕЦА АНДЕРШ

Ексклузивно интервю:

ИСКАМ ОТНОВО ДА УБИВАМ

Цитатът не беше предаден точно, но когато хората не съумяваха да се изразят по начин, подходящ за заглавие на първа страница, вестникът нямаше друг избор, освен да напише това, което интервюираният евентуално е имал предвид, вместо това, което е казал. Това се наричаше творческа журналистика.

На цели четири страници бе обяснено на читателите колко ужасен човек е Убиеца Андерш. Пишеше за всички зверства, които беше извършил в миналото, но се наблягаше главно на евентуалните му психопатични отклонения и омразата му към всичко – от брокери и болничен персонал до... пътници в градския транспорт.

Омразата, която Убиеца Андерш изпитва към голяма част от човечеството, изглежда, няма граници. Накрая се оказа, че никой, наистина никой не е в безопасност. Услугите на Убиеца Андерш се продават. Той предложи на репортер на „Експресен“ да счупи нечии колене, независимо чии, срещу разумно възнаграждение.

Освен основната статия за срещата между смелия репортер и въпросния убиец, вестникът беше допълнил материала с интервю с психиатър, който през половината време подчертаваше, че може да говори само в общи линии, а през другата половина обясняваше, че Убиеца Андерш не може да бъде затворен, защото не е доказано от медицинска гледна точка, че той е опасен за себе си или за останалите. Вярно, беше вършил престъпления, но в правно отношение бе изкупил вината си. Не беше достатъчно само да говори за това какви по-нататъшни ужасии би могъл да извърши в хипотетичното бъдеще.

От аргументите на психиатъра вестникът вадеше заключението, че ръцете на обществото са вързани, докато Убиеца Андерш не нанесе следващия си удар. А това вероятно беше въпрос на време.

За финал една от най-популярните авторки във вестника беше написала емоционална хроника. Текстът започваше така: „Аз съм майка. Пътувам с градския транспорт. И ме е страх“.

След статията в „Експресен“ заваляха предложения за интервюта от всички краища на Швеция, Скандинавия и Европа. Рецепционистът отговори положително на шепа международни вестници („Билд Цайтунг“, „Кориере дела Сера“, „Дейли Телеграф“, „Ел Периодико“ и „Монд“), но само толкова. Запристигаха въпроси на английски, испански и френски. Отговаряше им езиково надарената свещеничка, която не предаваше това, което казваше Убиеца, а това, което трябваше да каже. Не беше добра идея той да говори пред телевизионни камери или пред журналисти, които можеха да го разберат. Триото бе извадило късмет с „Експресен“, но нямаше как това да се повтори. Шведските медии щяха да вземат отговори на въпросите на „Монд“ или друг вестник (формулирани от убиеца, преправени и доизпипани от свещеничката), така че до публиката да достигне правилното послание.

– Не се справяш никак зле като пиар – каза Йохана Шеландер на Пер Першон.

– Нямаше да се получи без езиковите ти познания – върна ѝ комплимента Пер Першон.

11 В Швеция вестниците се рекламират с афиши, на които с големи букви е изписано заглавието на водещата новина от актуалния брой. – Б. пр.