Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 41

Бьорие Екман не успя да стигне дори до един от четиринайсетте коментара, които бе нахвърлил по време на тържествената служба. Вместо това рецепционистът и свещеничката дружелюбно го поведоха към изхода, като обещаха, че по-нататък ще си поговорят повече. Той отвърна, че с изключение на няколко важни подробности около посланието и тона на проповедта, както и времето на службата и някои други неща, нямало какво толкова да говорят, тъй като епитропът знаел как се гради енорийска дейност с идеална цел и вече дори бил установил контакти с някои от посетителите.

– Колко дарения получихме днес, между другото?

– Още не сме ги преброили, но сигурно са повече от пет хиляди – отговори рецепционистът бързо, надявайки се да не се е спрял на твърде занижена сума.

– Олеле! – каза Бьорие Екман. – Рекорд за енорията! Представете си колко още ще можем да получим, когато шлифовам организацията, съдържанието и това-онова като цяло. Залагам си главата, че някой ден ще минем границата от десет хиляди крони.

Проблеми, проблеми, проблеми, помисли си свещеничката.

Като каза за финал: „В понеделник се връщам с греблото, за да подравня пътеката както трябва, може би ще се видим тогава“, Бьорие Екман най-накрая излезе от стаята.

– Няма пълно щастие – каза рецепционистът.

Свещеничката се съгласи, но рече, че можели да почакат и до другата седмица, за да изритат мъжа, на когото изобщо не бяха предлагали работа. Сега било време да отпразнуват откриването с меню със седем ястия и отсядане в хотел. И най-вече да обсъдят промените в концепцията с оглед на тазвечерното развитие.