16:50 от Падингтън

Глава двайсет и седма

— Виждате ли — каза госпожица Марпъл, — наистина, както подозирах, всичко се оказа много, много просто. Възможно най-простият начин да извършиш престъпление. Толкова много мъже убиват съпругите си.

Госпожа Магликъди погледна госпожица Марпъл и инспектор Крадък.

— Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете малко повече информация.

— Той е видял своя шанс да се ожени за богата жена, за Ема Кракънторп — започна да обяснява госпожица Марпъл. — Само че не е можел да го направи, защото вече е бил женен. Били са разделени от години, но тя не му давала развод. Този факт съвпадаше чудесно с разказа на инспектор Крадък за момичето на име Ана Стравинска. Тя имаше съпруг англичанин, така е казала на една от своите приятелки, а беше и много набожна католичка. Доктор Куимпър не би рискувал да се ожени за Ема и да се стигне до двубрачие, ето защо решава, тъй като е безразсъден и хладнокръвен човек, да се освободи от жена си. Идеята да я убие във влака и по-късно да постави тялото й в саркофага наистина е била доста умна. Възнамерявал е тя да бъде свързана със семейство Кракънторп. Преди това изпратил писмо до Ема, което да изглежда написано от Мартин. Преди да загине, Едмънд Кракънторп споменал, че възнамерява да се жени за тази жена. Ема вече била споделила с доктор Куимпър за брат си. После, когато открили мъртвата, той я насърчил да отиде в полицията и да разкаже всичко.

Искал е мъртвата жена да бъде смятана за Мартин. Мисля, че вероятно е научил за разследванията на френската полиция в Париж около Ана Стравинска. Ето защо уредил да пристигне картичка от Ямайка, изпратена от нея.

Лесно успял да си уреди среща с жена си в Лондон, за да й разкаже за намерението си да се помирят и да я покани да дойде и да „се запознае с неговото семейство“. Няма да говорим за следващата част, която е твърде неприятна. Той, разбира се, е бил алчен човек. Когато се замислил за данъците и за факта, че те чувствително намаляват дохода, започнал да мисли, че ще е по-добре да има значително по-голям капитал. Може вече да се е бил сетил за това, преди да убие жена си. Както и да е, започва да разпространява слухове, че някой се опитва да отрови стария Кракънторп, за да подготви почвата, и завършва, като дава арсен на цялото семейството. Не толкова много, естествено, защото не е искал старият господин да умре.

— Все още не разбирам как е успял — учуди се Седрик. — Нямаше го в къщата, когато кърито се приготвяше.

— Но тогава в кърито не е имало арсен — обясни госпожица Марпъл. — Той го е прибавил после, когато го е отнесъл за изследване. Вероятно преди това е сложил арсена в каната с коктейла. После, в качеството му на медицинско лице, му е било съвсем лесно да отрови Алфред Кракънторп, както и да изпрати таблетките на Харолд в Лондон, застраховайки се предварително, като му е казал, че повече няма нужда от тях. Всичко, сторено от него, е дръзко и безочливо, жестоко и алчно и аз наистина ужасно много съжалявам — завърши госпожица Марпъл, гледайки страховито, както само една възрастна дама може да гледа, — че премахнаха смъртното наказание, защото съм убедена, че ако има някой, заслужаващ да бъде обесен, то това е доктор Куимпър.

— Хайде, стига — обади се Крадък.

— Хрумна ми — продължи госпожица Марпъл, — че дори и да видиш някого само отзад, възприятието е твърде характерно. Помислих си, че ако Елспет може да види доктор Куимпър точно в същото положение, както във влака, тоест с гръб към нея, наведен над жена, която държи за гърлото, почти със сигурност ще го познае или поне ще възкликне изненадано. Ето защо трябваше да осъществя своя малък план с любезната помощ на Люси.

— Да си призная — обади се госпожа Магликъди, — бях потресена. Казах: „Това е той“, преди да мога да помисля. И все пак, знаете, не бях видяла лицето на мъжа и…

— Ужасно се страхувах, че може да го кажеш, Елспет — прекъсна я госпожица Марпъл.

— Разбира се, щях да кажа, че не съм видяла лицето му — заяви госпожа Магликъди.

— Това щеше да бъде фатално. Разбираш ли, скъпа, той помисли, че ти наистина си го познала. Искам да кажа, не би могъл да знае, че не си видяла лицето му.

— Добре, че се сдържах — отбеляза госпожа Магликъди.

— Нямаше да ти позволя да кажеш нито дума повече — заяви госпожица Марпъл.

Изведнъж Крадък се засмя.

— Вие двете сте чудесна двойка! Какво следва, госпожице Марпъл? Какъв е щастливият край? Какво например ще стане с бедната Ема Кракънторп?

— Тя, разбира се, ще преживее случая с доктора и смея да кажа, че ако баща й умре — а аз не мисля, че е чак толкова здрав, на какъвто се прави, Ема ще отиде на пътешествие или ще прекара известно време в чужбина като Джералдин Уеб, а от това би могло да излезе нещо. Надявам се, по-добър мъж от доктор Куимпър.

— А Люси Айлсбароу? Ще има ли за нея сватбени камбани?

— Може би. Не бих се учудила.

— Кой от двамата би избрала? — попита Дърмът Крадък.

— Не знаете ли? — на свой ред попита госпожица Марпъл.

— Не, не знам — отвърна Крадък. — А вие?

— О, да, аз мисля, че знам — заключи госпожица Марпъл. После бързо примигна с очи насреща му.