Адвокатът с кучето

Лори, Маркъс, Майло и моя милост се качихме в колата ми и потеглихме към местопрестъплението. Като същинско семейство. Не взехме Тара на излета, защото Джулиет Корсинита твърдеше, че тя ще разсейва Майло.

Джулиет ни чакаше на паркинга на „Скайбар“, но ни нареди да останем в колата. Искаше само Майло и дрехата на Ърскин, която Пит осигури. С облекчение установих, че е риза, а не бельо.

Разбрах, че Джанет не иска да я разсейваме, докато работи, но условията й бяха неприемливи. Маркъс трябваше да е наблизо, в случай че направят нов опит за отвличането на Майло. А Лори и аз искахме да виждаме какво става.

Уговорихме се къде точно да застане Маркъс, но способността му да не се набива на очи е почти нулева. С Лори щяхме да паркираме надолу по улицата, без да гасим двигателя. Ако Майло тръгнеше нанякъде, можехме да го последваме.

Лори му бе закачила малък джипиес на нашийника, който да следим на монитор в колата.

За жалост високотехнологичната ни операция се забави от факта, че не можахме да намерим добро място за паркиране, а на тази улица бе невъзможно да се паркира в две редици. Джеймс Бонд никога не е имал подобни проблеми.

За радост някаква млада двойка се появи и се качи в колата си, а ние зачакахме да заемем мястото им. После изпитахме феномен, който става все по-чест напоследък и ме подлудява. Бяха им нужни цели пет минути, за да потеглят.

Нямам представа какво правят хората в подобна ситуация. Да не би да правят проверка на системите, подобно на пилотите преди излитане? „Колани… сложени. Ключове за запалването… на място. Радиото на УКВ… настроено.“ Сигурно пътуваха към Тийнек, но се държаха така, сякаш ще шофират до Тел Авив.

Накрая тръгнаха и ние заехме мястото им.

Джулиет бе поръчала да държа ризата на Ърскин в запечатан найлонов плик, за да не може Майло да я помирише предварително.

След като всички заехме позиции, видях как Джулиет слиза от колата с Майло, като го води на каиш. Описах й случилото се в нощта на убийството, така че тя знаеше ключовите места.

Джулиет заведе Майло при дървото, където онази нощ бе чакал Били да му даде сигнал да се втурне към Ърскин. Не я чух какво му каза, но му направи знак да седне и той се подчини с готовност. Реших, че това е добро начало.

Видях, че Маркъс се оглежда предпазливо и при всяка поява на пешеходец или кола по улицата щеше да се намеси и да сложи край на демонстрацията.

Джулиет тръгна към мястото пред сградата, където бе стоял Ърскин, а Майло я наблюдаваше. Тя стоя там в продължение на пет минути, след което бавно отиде до мястото, където бе извършено убийството. Майло не сваляше поглед от нея.

Щом стигна до мястото на убийството, Джулиет изчака още няколко минути и извади ризата от плика. Направи знак на Майло и извика нещо, което не можах да чуя. Майло скочи, втурна се към Джулиет и за момент се уплаших, че ще я нападне. Тя обаче изглеждаше спокойна, държеше ризата пред себе си и не отстъпваше нито крачка назад.

Майло скочи и грабна ризата. С Лори се надявахме, че ще я отнесе на същото място, на което бе отнесъл плика. Но той се приземи грациозно и…

Толкова.

Просто стоеше на място, стиснал триумфално ризата между зъбите си, и я предложи на Джулиет. Видях я как му говори, но той само я гледаше, а ризата не можеше да скрие усмивката му.

Тя го потупа и го поздрави за добре свършената работа; приех, че поздравът е същевременно и признание за поражението й. Майло бясно размаха опашка, доволен от похвалата.

Лори, Маркъс и аз отидохме при тях.

— Не се получава — каза Джулиет. — Няма ми пълно доверие.

Кимнах.

— Били каза, че ще има проблем с това.

— Вие имате по-добър шанс от мен — каза тя. — Защото той живее при вас. Мога да ви науча на техниката, но ще отнеме време.

— Нищо не пречи да опитаме — казах аз и се обърнах към Майло. — Имаш ли ми доверие, момко?

Майло продължи да си седи, без да потвърди или да отрече.

— Поговори с Тара, тя ще гарантира за мен. Но ако ти каже за оня път, когато остана без бисквити, вината не беше моя.