Адвокатът с кучето

Мина час и двадесет и пет минути преди обаждането. Това бяха най-дългите час и четирийсет и пет минути, които съм преживявал; същото време на пътеката за бягане минава за миг.

Обаждането бе от Синди.

— Всичко свърши, Анди. Уили го е спрял, Гриър е мъртъв.

Облекчението бе огромно. Повторих думите й на Лори и Били.

— Как е Уили?

— Пострадал е доста зле. Блъснал се е с колата. Лекарите казват, че ще се оправи, но ще му е нужно време, докато се възстанови. Току-що дойде в съзнание.

Пуснах я на говорител и тримата й зададохме най-малко петдесет въпроса, на които тя отговори най-прилежно. Завърши с:

— Анди, извинявай, че не ти вярвах. Хиляди хора можеха да загинат днес.

— Само за да направят някого богат.

С Лори и Били гледахме „Си Ен Ен“ до три часа сутринта; репортажите за инцидента не секваха. Нужни им бяха няколко часа да потвърдят самоличността на Уили и да го свържат с мен и делото „Цимерман“.

Бенсън се обади към два след полунощ да ми благодари и да ми каже, че полковник Уилям Микелсън е арестуван, преди да се качи в самолет за Кайманите. Чаплин бил прибран на топло два часа преди това.

— Откъде разбрахте, че е Микелсън? — попита той.

— Не знаех със сигурност, но ми се видя логично. Той имаше достъп до конспираторите в Ирак и беше достатъчно умен и изтънчен, за да работи с Ландън като с равен.

— Това ли е всичко?

— Не. Когато разговарях със Сантяго, го попитах кой е бил мишената на атентата в Ирак. Той каза, че не знае, че решението е взето много по-високо от него. Сантяго беше пряко подчинен на Ърскин, така че не би го описал по подобен начин. Микелсън е бил едно стъпало нагоре по стълбата и се е намирал в Ирак през онзи ден.

— Не е зле — с неохота призна Бенсън.

— Освен това, когато разговарях с Микелсън, му казах, че един от войниците идва да говори. Той предположи, че е Сантяго, макар че Гриър и Айверсън също бяха в неизвестност. Трябваше да се сетя по-рано. Микелсън знаеше от мен, че щатската полиция ще защитава Сантяго.

Бенсън обеща да се обади сутринта, за да решим другите аспекти от сделката, след което затвори. Лори бе подслушала разговора.

— Има ли изречени думи, които да си забравил? — Зададе въпроса с усмивка, което бе добре.

Били се сети, че няма къде да отиде, тъй като апартаментът му под наем отдавна бе даден на някой друг. Предложих му да ползва спалнята за гости и той прие с благодарност. С Майло се качиха горе, а Лори, Тара и аз отидохме в нашата спалня.

Преди да заспим, се обадих на Синди, за да я питам в коя болница са откарали Уили. После събудих жена му Сондра, за да й разкажа какво се е случило. Естествено, тя много се разстрои и тъй като не умея да разговарям с разстроени жени, връчих телефона на Лори.

В четири сутринта най-сетне си легнахме.

Събудихме се в седем и половина, при това без будилник. Обадих се в болницата и бях приятно изненадан, когато ме свързаха с Уили.

— Стана проклет национален герой — похвалих го аз.

— По-голям от онзи тип, който приземи самолета в Хъдсън ли?

— Много по-голям. Говори ли със Сондра?

— Да. Човече, как успяваш да говориш с плачещи жени? Така и не мога да се оправя.

— Невъзможно е — казах аз. — Опитвал съм различни подходи, но просто не се получава.

— Искат да участвам в „Тудей“. Направо от болницата.

— Смяташ ли да го направиш?

Той се разсмя.

— Ти как мислиш?

Подозирах, че Уили е на път да счупи всички рекорди по телевизионни изяви. Казах му, че с Лори ще отлетим до Бостън да го видим и ще вземем Сондра.

— Страхотно — каза той. — Благодаря.

— Не, Уили. Ние ти благодарим.

Бенсън даде пресконференция, на която представи много малко подробности, позовавайки се на следствена тайна. Отдаде дължимото на героизма на Уили, разкри за ареста на Микелсън за убийство и за около стотина други престъпления и категорично и недвусмислено заяви, че Били е невинен.

Малко след пресконференцията ми се обади и ми каза, че втората част от сделката ни е уредена. Щях да заплаша, че ще заведа дело срещу Министерството на вътрешната сигурност за незаконен арест, макар те да не бяха хората, задържали Били. Щяхме да избегнем процеса, като се споразумеем за два и половина милиона долара.

Тъй като минава под знамето на вътрешна сигурност, всичко ще бъде засекретено и потулено, така че на никого няма да се налага да отговаря на каквито и да било въпроси. Като адвокат на Били бях очарован; като гражданин, не чак толкова.

— Плюс десет процента за хонорара ми — казах аз.

— Вие сте трън в задника — уведоми ме той, но обеща да го уреди.

— Трън в задника с въпроси — уточних аз.

— Отговарянето на въпроси не беше част от сделката ни.

— Въпреки това ще ги задам. Ърскин бил ли е замесен в атентата в Ирак?

Той се поколеба, сякаш се чудеше дали може да ми отговори.

— Не — каза накрая. — Явно е научил от хората си, най-вероятно от Чембърс. Но се опитваше да се облагодетелства от това.

— Изнудване — казах аз по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

Бенсън обясни, че Ърскин се опитвал да играе и по двата начина. От ФБР заплашвали да го обвинят заради атентата в Ирак, но той се измъкнал, като първо им дал самоличността на Ем, а после обещал да назове основните играчи, макар да знаел само за Микелсън, не и за Ландън.

— Но първо си искаше парите и разполагаше с документи, доказващи, че Микелсън е уредил реактивния снаряд, който щеше да се използва в Еверет. Не ни ги показа, нито ни разказа за Микелсън. Дори не знам дали е разполагал с документи.

— Но те е трябвало да се намират в плика, така ли? — попитах аз.

— Да. Естествено, те са нямали доверие на Ърскин, затова са го убили.

— Вие също не сте му имали доверие и затова сте го проследили онази нощ.

— Не беше най-ювелирната ни операция. Приключихме ли?

— Почти — казах аз. — За кого е била предназначена бомбата в Ирак? За петролния министър или за Фриймън и Брайънт?

— И за тримата. Министърът е бил ключът, тъй като това би вдигнало цената на петрола. Фриймън и Брайънт са били допълнителен бонус, защото са се досетили с какво се занимава Чаплин и най-вероятно са щели да го разобличат.

— И последен въпрос — обещах аз. — Защо внедрихте свой човек сред заседателите?

— Беше грешка — призна той. — При това моя грешка. Просто не можех да рискувам Цимерман да бъде признат за виновен. Никога нямаше да си го простя.

Били се върна от разходката с Майло и затова приключих разговора с Бенсън. Били искаше да говорим за хонорара ми и за това, че не е в състояние да го плати. Освен това не бе сигурен как ще се оправя нататък, макар да бе изключил възможността да се върне към кражбите.

— А какво би направил, ако имаш много пари? — попитах аз.

Той се замисли за няколко секунди.

— Сигурно ще стана частен детектив. — Усмихна се. — И ще взема Уили за партньор.

— Не мисля, че можеш да разчиташ на Уили за това, но можеш да си поръчаш табелата — казах аз.

Той ме попита какво имам предвид и аз му обясних. Достатъчно е да кажа, че остана доволен.

— Човече, радвам се, че Пит ти е приятел.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попитах аз.

— Всякаква.

— Дори и след като станеш милионер, карай го той да плаща бирата.