Адвокатът с кучето

Болно ми беше, но изключих мача на „Метс“. Течеше четвъртият ининг на мач без нито една точка, но бе време за „сесиите по доверие“, които провеждах всяка вечер с Майло. Джулиет Корсинита ми каза, че трябва да ги провеждам по едно и също време, и макар да нямах представа защо това е толкова важно, следвах инструкциите й.

Тя ми каза и да изключвам телевизията и да ограничавам всичко, което би отвлякло вниманието му. Все пак не извеждах Тара от стаята. Както е казал поетът, „Ако да бъдеш с Тара е лошо, не искам да бъда добър“.

Сесиите по доверие с кучетата се различаваха от онези, които си представям за хората. Няма безкрайни досадни разговори за „чувства“ и никой не полита назад, разчитайки на другия да го хване, преди да е паднал на земята. Всичко се свежда до основни команди и постоянство.

Никога не ме е бивало да командвам кучета. Вижда ми се унизително кучето да бъде принуждавано да изпълнява заповеди или да прави номера. Дори команди като „седни“ и „ела тук“ ме дразнят; ако някой се опита да накара мен да върша подобни неща, така ще се вбеся, че ще откажа.

Естествено, освен ако заповедите не идват от Лори. Или от Маркъс.

Трябваше обаче да направя изключение с Майло, тъй като Джулиет и Били бяха единодушни, че доверието е ключът, ако искаме Майло да ни отведе при плика.

Затова той зае позиция на пода, а аз стоях до него. Тара се излегна на дивана и наблюдаваше представлението. От време на време се оглеждаше, може би в търсене на бисквити, но най-вече се наслаждаваше на шоуто.

— Седни, Майло, седни! — казах аз, последвано от „Добро момче!“, когато той изпълни задачата. За съжаление бях принуден да казвам командата и всички похвали с нелеп писклив глас, който според Джулиет щял да му напомня за времето, когато бил в утробата на майка си.

От мен се очакваше да искам от него дребни и лесни за изпълнение неща, като да седне, да дойде и да върви послушно на каишка.

След като изпълни задачите — а той бе толкова умен, че можеше да ги изпълнява и насън — трябваше да го награждавам със специалните лакомства, които му бяха любими според Били. Тъпчех го толкова, че скоро щеше да се търкаля и нямаше да може да ни заведе и до двора.

Най-голямото забавление във всичко това бе за Тара на дивана. Тъй като не можех да дам на Майло лакомства, без да дам и на нея, тя ги получаваше наготово. Лапаше ги, без да й се налага да прави каквото и да било. Доколкото я познавам, когато оставаха сами с Майло, тя вероятно го увещаваше да не намира плика, тъй като това щеше да сложи край на угощенията.

От време на време прекъсвах сесията, за да почеша Тара. Не исках да започне да ревнува заради специалното ми отношение към Майло.

Тя не споделяше какви са чувствата й, може би защото се опасяваше, че може да прекъсна парада на бисквитите.

Към края на упражненията дойде Лори и ни наблюдаваше с развеселена физиономия.

— Знаеш ли какво? Аз самата не ти имам пълно доверие.

— Наистина ли? — попитах. — Мога ли да направя нещо, за да променя това?

Тя кимна.

— Мисля си за ягоди с шоколадова заливка.

Нямах представа дали всички тези занимания с Майло действат, тъй като Джулиет ме инструктира да изчакам доста, преди да го карам да намери плика. Честно казано, нямах нищо против, тъй като по принцип предпочитам да прекарвам повече време с кучета, отколкото с хора.

Майло и Тара бяха по-добра компания от Пит и Винс, пък и не се налагаше да им плащам бирата.

Когато сесията приключи, бързо включих мача. „Брейвс“ бяха спечелили шест точки преднина.

На тия „Метс“ човек не може им да има никакво доверие.